Определение № 2937 от 20.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2748/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. П. Д. против определение № 3647/12.09.2024 г., постановено по адм. д. 832/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на становището, че предварителното изпълнение на оспорената пред АС-Хасково заповед трябва да бъде спряно. Частният жалбоподател иска да бъде отменено атакуваното определение и да бъде спряно предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането на Д. Д. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 3282з-4052/27.08.2024 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“. Съдът е разгледал искането като подадено по реда на чл. 166, ал. 3 във връзка с чл. 165, ал. 6 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и се е мотивирал с обстоятелството, че предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона. За да обоснове неоснователност на искането административният съд е приел, че затрудненията от семейно-битов характер не са противопоставими на защитения обществен интерес. АС-Хасково изрично е приел, че липсват доказателства за семейното положение на жалбоподателя, а ако има опасност административният акт да му причини трудности те са от битов характер и не са непоправими, респективно са непротивопоставими на заложения в закона обществен интерес. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Според чл. 165, ал. 6 от ЗМВР обжалването на заповедта за временно преназначаване в случаите на мотивирана служебна необходимост не спира изпълнението. В случая адм. д.832/2024 г. по описа на АС-Хасково е образувано по жалба от 02.09.2024 г. на Д. Д. против Заповед № 3282з-4052/27.08.2024 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, с която той временно е преназначен на друга длъжност, но в друго населено място, за срок от една година поради възникнала служебна необходимост. Към настоящия момент това съдебно производство е висящо, а с жалбата е поискано и да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение. При така установените обстоятелства правилно АС-Хасково е разгледал искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената пред него заповед по реда на чл. 166 от АПК. Съдът приел, че към искането липсват доказателства, но такива са представени с частната жалба и от тях се установява, че Д. Д. е баща на малолетно дело. При липса на доказателства относно твърдените пред първата инстанция родителски задължения АС-Хасково се е задоволил да посочи, че затруднения от битов характер и личните несгоди са непротивопоставими на защитения обществен интерес като не е определил нито какво има предвид под затруднения от семейно-битов характер, нито вида на защитения обществен интерес доколкото чл. 1 от ЗМВР, на който се позовава решаващият съд, не съдържа подобна дефиниция. Общественият интерес, който е обусловил допускането на предварително изпълнение по силата на закона на заповеди за преназначаване на държавни служители в системата на МВР (чл. 165, ал. 6 от ЗМВР) не е дефиниран ясно и в самата разпоредба, като е възможно да бъде недвусмислено установен само в хипотезата на чл. 165, ал. 2, предл. 2 от ЗМВР - мотивирана служебна необходимост. Доколкото в случая оспорената пред АС-Хасково заповед е издадена точно на това правно основание следва да се приеме, че защитимия обществен интерес е посочената в оспорената заповед мотивирана служебна необходимост от противодействие на така наречената „вторична миграция“. От представеното към частната жалба удостоверение за раждане се установява, че жалбоподателят има малолетно дете в ученическа възраст, за което се твърди, че до пристъпване на изпълнение на заповедта за временно преназначаване в друго населено място се е грижил. Твърденията за изпълнение на семейните и родителските задължения на Д. Д. са в синхрон и със законовите му задължения по Семейния кодекс и Закона за закрила на детето, поради което при липса на доводи в обратен смисъл следва да се приеме, че съответстват на действителността. При тези обстоятелства изводът, че са налице семейно-битови затруднения и лични несгоди, които са непротивопоставими на обществения интерес, е необоснован. Добросъвестното изпълнението на служебни задължения в населено място, значително отдалечено от населеното място, в което е постоянното пребиваване на неговото дете, поставя в невъзможност родителят да изпълнява в цялост задълженията си по чл. 68 от Семейния кодекс и на практика изцяло задълженията си по чл. 8 от Закона за закрила на детето. Служебната необходимост, обусловила временно преназначаване на държавен служител се противопоставя на интересите на детето, които според Конвенцията за правата на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В този смисъл не е възможно да бъдат пренебрегнати съображенията за затрудняване възпитанието и отглеждането на малолетното дете на държавния служител за продължителен период от време. Действително назначението е временно, а не постоянно, но пропускане на времето, през което родителят е длъжен и има възможност да отглежда и възпитава малолетното си дете не е възможно да бъде възстановено, респективно поправена нанесената житейска травма и неблагополучие. Тези обстоятелства продължават да са налице и след издаване на оспорената заповед, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона и не е възможно да се приеме, че интересите на детето са фактор, който е абстрактно съобразен, респективно налага индивидуална оценка в производството по чл. 166 от АПК. От друга страна напълно обосновано и законосъобразно АС-Хасково не е разгледал твърденията на жалбоподателя, че са налице други причини за издаване на оспорената заповед, а не служебна необходимост. Тези обстоятелства не са относими към произнасянето по искането за спиране, поради което и настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по тях независимо, че са възпроизведени и в частната жалба. При тези доказателства настоящият съдебен състав намира, че се установява, че допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на Д. Д. значителна и непоправима вреда върху неговия личен живот. Вредите, които могат да бъдат нанесени върху личните му отношения с неговото малолетно дете са от такъв характер, че не е възможно да бъдат възстановени след изтичане на определен период от време, поради което са надделяващи над противопоставения презумирания обществен интерес, обуславящ допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Хасково е постановил неправилно, необосновано и незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а вместо него на основание чл. 235 от АПК да бъде постановено друго, с което да бъде спряно предварителното изпълнение на Заповед № 3282з-4052/27.08.2024 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение