Решение № 565 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11063/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Горанов, срещу Решение № 27293/13.08.2025 г., постановено по адм. дело № 9344/2021 г. по описа на Административен съд София – град, с което е изменен Ревизионен акт (РА) № Р-22002219008552-091-001/05.11.2020 г., потвърден с Решение № 227/11.02.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, като установените задължения за данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2016 г. в размер на 30 083,85 лв. – главница и лихва в размер на 10 739,12 лв. са определени в размер на 19 090,25 лв. – главница и 6 491,20 лв. – лихва. Съдебното решение е влязло в сила и не е предмет на касационен контрол в останалата му част. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че за целите на прякото облагане в случая административният съд е следвало да кредитира изготвената експертна оценка при ревизията. Изразява несъгласие с резултатите от приетата съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), тъй като вещото лице не е спазило изискванията за съпоставимост на сделките с недвижими имоти. Отправя искане за отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде потвърден. Претендира присъждане на деловодни разноски по представения списък, включващ платената държавна такса за касационно обжалване в размер на 121,93 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – С. Г. З., чрез пълномощника адв. Гайдарска, оспорва касационната жалба по аргументи, развити в писмено становище по същество и моли съдебното решение в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, съгласно представените доказателства и списък на разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в съответната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София – град е бил РА № Р-22002219008552-091-001/05.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 227/11.02.2021 г. на ДД ОДОП София, с който на С. З. са определени задължения за данък по ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 30 083,85 лв. – главница и законна лихва в размер на 10 739,12 лв. Установяванията на решаващия съд по фактите следват извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство, образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22002219008552-020-001/27.12.2019 г. на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП София. Отбелязано е, че ревизията е била възложена във връзка с Решение № 2046/05.12.2019 г. на ДД ОДОП София, с което е отменен предходният РА № Р-22220218005007-091-001/28.05.2019 г. в частта на установения резултат за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. По искане на жалбоподателя по делото е допусната СОЕ, чието заключение е приобщено към доказателствения материал без възражения в с.з. на 07.03.2024 г. Констатациите и отговорите на вещото лице Терзиев са обсъдени по същество като обективни и по-задълбочени в сравнение с изготвената оценка в рамките на ревизионното производство. От правна страна административният съд е обосновал заключение за липса на допуснати нарушения на изискванията за компетентност, съдържание, форма и процесуални правила при издаването на РА, но при наличие на основание за изменение на размерите на облагаемия доход и на дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. В изложените мотиви е прието, че при продажбата на недвижимите имоти с Нотариален акт № 42, том II, рег. № 6537, нот. дело № 200/2016 г. е възникнал непаричен доход, който следва да бъде остойностен на основание чл. 10, ал. 4 ЗДДФЛ, в приложимата редакция, в български левове към датата на придобиване по пазарна цена. В случая органите по приходите правилно са определили вида на дохода, както и датата на неговото придобиване – 07.10.2016 г. За разлика от изготвената оценка в хода на ревизионното производство, неоспорената СОЕ по делото дава подробна информация по приложението на метода на сравнимите неконтролирани цени. Последната съдържа анализ на действително реализирани сделки именно в същия квартал, при който са отчетени характеристиките на отделните имоти, тяхната функционалност, местоположение, състояние, степен на завършеност, инфраструктура. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Заключението за частична незаконосъобразност на РА е обосновано от решаващия съд в съответствие с изяснената фактическа обстановка и събраните доказателства по делото. Изводите по приложението на материалния закон са правилни и не се оспорват от касатора, доколкото единственото твърдение е за наличие на „максимална“ степен на съпоставимост на условията на процесните сделки според експертизата, възприета в РА/РД. Касационните оплаквания са изцяло бланкетни и неоснователни. Между страните по делото не са спорни обстоятелствата, свързани със сключения договор за паричен заем между С. и П. З., от една страна като заемодатели и „Салтекс“ ЕООД, в ролята му на заемател, а в хронологичен ред и относно внесената апортна вноска и увеличението в капитала на „Еф Би Джи 7“ ООД, нито правните последици от договора за цесия от 07.10.2016 г., по силата на който последното дружество е изкупило задължението на „Салтекс“ ЕООД по заемния договор. При така очертаните факти основанието за определяне на данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ на С. З. за 2016 г. е установено с РА по общия ред. Съгласно § 1, т. 9 ДР ЗДДФЛ „пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 ДР ДОПК, а именно, сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Допустимите методи за определянето ѝ са изброени в § 1, т. 10 ДР ДОПК, а редът и начинът са дадени с наредбата на министъра на финансите. Първоинстанционният съд е съобразил приложимите разпореди на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. и е достигнал до законосъобразен и обоснован извод относно точния размер на данъчната основа и дължимия данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2016 г. Практическо отражение в тази насока има паричното изражение на дохода съгласно чл. 10, ал. 4 ЗДДФЛ, реализиран от З. при изповядването на прехвърлителната сделка с цитирания НА № 42 - чрез която страните са приели да бъде погасено задължението по договора за цесия. В касационната жалба не се отричат констатираните от административния съд пропуски на възприетата експертна оценка с РА в размер на 886 280 лв., включително относно липсата на данни за степента на завършеност на отделните самостоятелни обекти – ателиета, апартаменти, офиси и гаражи. В Решение № 227/11.02.2021 г. на ДД ОДОП София също не е упоменато обстоятелството, че резултатите в експертната оценка от 2020 г. са изведени на база справки по имотна партида, водена от Служба по вписванията - София. Всички пазарни аналози по СОЕ са представени и приобщени по надлежния ред към доказателствения материал (л. 136-187 от делото). Именно последното позволява и на касатора да отчете индивидуалните характеристики на имотите като година на построяване и въвеждане в експлоатация, а не само датата на сключване на съответните сделки. С оглед на това изразеното несъгласие с констатациите на вещото лице Терзиев не може да бъде квалифицирано като отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Редовното оспорване по смисъла на чл. 200, ал. 3 и чл. 201 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК е следвало да бъде обективирано чрез изрично искане за назначаване на повторна или съвместна експертиза, каквото процесуално действие не е предприето. След проверка на заявените пороци от касатора и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Заключението на административния съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към релевантните мотиви на първоинстанционния съд, довели до частичната отмяна на процесния РА. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Предвид своевременното искане и представените доказателства, на ответника С. З. следва да се присъдят разноски за платен адвокатски хонорар за касационното производство в размер на 1 450 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 16.10.2025 г., фактура от същата дата и платежно нареждане от 05.11.2025 г. Неправилно в списъка на разноските пълномощникът сочи сума в размер на 567,58 лв., която първоинстанционният съд вече е присъдил на страната. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,