Определение № 205 от 13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3000/2016 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение №249/30.06.2016г. по в.гр.д.№236/2016г. на Русенския окръжен съд, с което, след частична отмяна на решение №1636/11.12.2015г. по гр.д.№4867/2014г., поправено с решение №158/05.02.2016г. на Русенския районен съд, молителят [фирма] е осъден да заплати на М. М. И. и Й. И. И. по 87 080 лв. обезщетение по чл.200 КТ. Молбата за спиране на изпълнението се основава на обстоятелството, че молителят е подал касационна жалба вх.№7066/11.07.2016г. срещу въззивното решение в осъдителната му част. Молителят счита, че не дължи внасяне на обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК, тъй като неговата сметка в [фирма] е запорирана до размер на сумата от 200 000 лв. въз основа на обезпечителна заповед от 04.07.2014г. по ч.гр.д.№4404/2014г. на Русенския районен съд, с която е допуснато на основание чл.390 ГПК обезпечение на бъдещите искове на М. М. И. и Й. И. И. срещу [фирма] по чл.200 КТ, по които впоследствие е постановено и атакуваното с касационната жалба въззивно решение. Представени са и писмени доказателства в подкрепа на тези твърдения. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Молбата за спиране на изпълнението е основателна и следва да бъде уважена. Налице са предпоставките на чл.282, ал. 2 ГПК. Подадена е в срок касационна жалба срещу решение №249/30.06.2016г. по в.гр.д.№236/2016г. на Русенския окръжен съд, чието спиране на изпълнението се иска. По тази жалба е внесена първоначална държавна такса в размер на 30 лв. Наложеният по реда на чл.390 ГПК запор върху сумата от 200 000 лв. по сметката на [фирма] в [фирма] изпълнява функцията да гарантира пълното удовлетворяване на предявените от М. М. И. и Й. И. И. срещу [фирма] искове по чл.200 КТ, които са в общ размер на 200 000 лв. Събирането на присъдената с въззивното решение сума от 174 160 лв. /по 87 080 лв. за всеки ищец/ е гарантирано с това обезпечение, ето защо в случая не се налага внасянето на повторна гаранция по чл.282, ал.2, т.1 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл.282 ГПК, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение,