Определение № 4934 от 18.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 730/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Тряшин, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Танков, срещу Определение № 2710 от 30.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1298/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане неговата жалба против мълчалив отказ на директора на Дирекция „Български документи за самоличност“ към Министерството на вътрешните работи (МВР) да се произнесе по заявление за издаване на документи за самоличност и пребиваване на чужденци в Република България с вх.№3521/11.05.2023 г. Жалбоподателят счита, че решаващият съд незаконосъобразно е приел подадената жалба за недопустима. Излага съображения, че именно директорът на Дирекция “Български документи за самоличност“ е компетентен да се произнесе по заявлението на Тряшин за издаване на документи за самоличност и пребиваване на чужденци в Република България. Иска определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд да се произнесе по съществото на правния спор. Ответникът – директорът на Дирекция “Български документи за самоличност“ (ДБДС), изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като обсъди доводите в жалбата и доказателствата до делото, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че директорът на Дирекция “Български документи за самоличност“ не е компетентен да се произнесе по заявлението на Тряшин за издаване на документи за самоличност и пребиваване на чужденци в Република България, с оглед на което за него не е налице задължение да се произнася по подаденото заявление и следователно не е налице мълчалив отказа на директора на Дирекция “Български документи за самоличност“ Приел е още, че в случая компетентният орган е директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Бургас. Предвид изложеното съдът е оставил без разглеждане подадената пред него жалба и е прекратил образуваното съдебно производство. Определението е правилно като краен резултат. Съгласно разпоредбата на 59, ал. 2, т. 2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) на пребиваващите в Република България чужденци се издават следните документи за пребиваване: разрешение за пребиваване на постоянно пребиваващ в Република България чужденец - издава се от органите на Министерството на вътрешните работи за срок в зависимост от валидността на националния документ за самоличност, с който лицето е влязло в Република България, но за не повече от 5 години. Според чл. 83, т. 1 и т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи (ПУДМВР) Дирекция "Български документи за самоличност" е структура на МВР за осъществяване на дейностите, свързани с българските лични документи, която: 1 издава, отказва издаването, отнема, изземва и обявява за невалидни и унищожени български лични документи при условия и по ред, определени със закон; 2. персонализира български лични документи, издавани от други оправомощени служби и ведомства; Съгласно чл. 76, ал.1 ПУДМВР Дирекция "Миграция" е структура на МВР за регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването на чужденците в Република България, за противодействие на незаконната миграция на територията на Република България и за административно обслужване на гражданите на Европейския съюз, на гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на гражданите на Конфедерация Швейцария, както и на членовете на техните семейства съгласно Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства, като: т. 1. издава или отказва издаването на разрешения за краткосрочно, продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване; т. 2. продължава срока на пребиваване на чужденците в Република България; ….т. 5. издава удостоверителни документи, които по силата на нормативен акт имат отношение по процедурата за издаване и отнемане на разрешение за пребиваване в Република България. Според ал. 2 на чл. 76 при осъществяване на правомощията си органите на Дирекция "Миграция" приемат, извършват необходимите справки и изпращат на дирекция "Български документи за самоличност" и на звената "Български документи за самоличност" в областните дирекции подаденото от чужденеца заявление заедно с приложените към него документи за персонализиране на български документи за самоличност на чужденци или разрешения за пребиваване и връчват персонализирания документ на чужденеца. По силата на чл.18, ал. 1, т. 12, б. “б“ ПУДМВР Областните дирекции на МВР се ръководят от директори, които издават и отказват издаване на разрешение за пребиваване съгласно Регламент 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване на гражданите на трети страни (OB, L157 от 15 юни 2002 г.) на член на семейство на гражданин на Европейския съюз (ЕС), който не е гражданин на ЕС и не е упражнил правото си на свободно движение по смисъла на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Правилника за издаване на българските лични документи (ПИБЛД) на чужденците с разрешено пребиваване над 3 месеца в Република България се издава разрешение за пребиваване въз основа на подадено заявление по образец съгласно приложение № 3. При подаване на заявлението длъжностното лице заснема с цифрови устройства подписа и биометричните данни на заявителя съгласно ЗБЛД, като чужденците, навършили 6-годишна възраст, с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България се явяват лично в ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР по постоянен адрес; заявлението и приложените към него документи се изпращат в ДМ – МВР, за обработване на данните в съответните информационни фондове; персонализация на документите се извършва в ДБДС – МВР. Анализът на цитираните разпоредби води до извод, че нито директорът на Дирекция „Български документи за самоличност“, нито директорът на ОДМВР са компетентни да се произнесат по заявлението на Тряшин. Дирекция „БДС“ извършва персонализация на български лични документи, когато тези документи се издават от други оправомощени служби или ведомства. В противен случай законодателят би използвал термина “издават“, а не „персонализират“. Директорът на ОДМВР не е компетентен, доколкото настоящият случай не попада в хипотезата на чл. 18, ал. 1,т. 12 ПУДМВР, тъй като Тряшин не е член на семейство на гражданин на Европейския съюз. Според настоящата инстанция компетентният административен орган да се произнесе по заявлението на Тряшин е директорът на дирекция “Миграция“, предвид разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 5 ПУДМВР, тъй като именно Дирекция “Миграция“ издава удостоверителни документи, които по силата на нормативен акт имат отношение по процедурата за издаване и отнемане на разрешение за пребиваване в Република България и точно тази дирекция е структурата, която връчва персонализирания документ на чужденеца. С оглед изложеното постановеното определение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде удовлетворена. Ето защото частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Дирекция “Български документи за самоличност“ - МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, предвид разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение