Определение № 50262 от 14.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2483/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. М., подадена чрез процесуалния му представител адв.И. Ю., срещу определение № 1157 от 28.04.2022 г. по в.гр.д.№ 1256 от 2021 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, X. състав, с което е допълнено постановеното по същото дело решение № 314 от 08.03.2022 г. в частта за разноските, чрез присъждане в полза на Прокуратурата на РБ на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. В частната жалба пълномощникът на Е. Д. М. твърди, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно и моли да бъде отменено. В писмен отговор от 14.06.2022 г. пълномощникът на ответника по частната жалба Прокуратура на РБ оспорва същата. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по подадената частна жалба приема следното: Частната жалба е допустима- подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/ и преди изтичане на едноседмичния срок за обжалване /определението е било съобщено на процесуалния представител на Е. М. на 30.05.2022 г., а частната жалба е подадена на 03.06.2022 г./. По същество частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, по следните съображения: С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е допълнил постановеното от него решение в частта за разноските, като е присъдил в полза на Прокуратурата на РБ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Това определение на САС е допустимо, тъй като е постановено по молба на Прокуратурата на РБ, която е била подадена преди изтичане на едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК- Прокуратурата на РБ е получила съобщение за постановеното от съда решение на 10.03.2022 г., а молбата за допълване на това решение в частта за разноските е била подадена на 01.04.2022 г. Неоснователно е твърдението на пълномощника на Е. М., че определението било недопустимо, тъй като ответникът не е представил списък на разноските. В случая се касае за искане за допълване на решението в частта за разноските, а не за изменение на решението в частта за разноските, за който случай в т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че искането за допълване на решението в частта за разноските е допустимо, дори когато не е бил представен списък на разноските. Обжалваното определение на САС е правилно, тъй като своевременно /в последното по делото съдебно заседание/ представителят на Прокуратурата е поискал да се присъди юрисконсултско възнаграждение за делото пред въззивния съд, а съобразно изхода на делото пред този съд /оставяне без уважение въззивната жалба на Е. М. срещу първоинстанционното решение, по същество потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от Е. М. срещу Прокуратурата на РБ иск по чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД/ и на основание чл.78, ал.8 ГПК Е. М. е бил длъжен да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждениие. Неоснователно е възражението на пълномощника на Е. М., че такива разноски не се дължат, тъй като не са били направени. Видно от материалите по в.гр.д.№ 1256 от 2021 г. на Софийския апелативен съд по това дело Прокуратурата на РБ е била представлявана от юрисконсулти: юрисконсулт М. С. е изготвила отговор на въззивната жалба, а в проведеното на 14.10.2021 г. открито съдебно заседание по въззивното дело Прокуратурата на РБ е била представлявана от юрисконсулт Ц. М.. Поради това и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК ищецът е дължал заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение