Определение № 35 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 8/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Бургаския апелативен съд от 07.10.2011 г. по ч.гр.д. № 238/2011, с което е отхвърлена частна жалба срещу разпореждането на Бургаския окръжен съд от 13.11.2010 г. по гр.д. № 602/2007 за издаване на изпълнителен лист. Недоволен от определението е жалбоподателят Х. П. Б., представляван от адв. А. Т. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за дължимостта на невнесената от ищеца такса при прекратяване на производството по делото, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на производството, намира, че то подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Разгледана по същество частната жалба е основателна Върховният касационен съд намира, че по водене на делото се събира такса върху цената на иска, която се дължи от ищеца. Ако ищецът не я е внесъл, дължи я той, а ако е освободен от такса, той не я дължи в никакъв случай. Ответникът дължи такса само доколкото предявеният иск е уважен. Първоинстанционният съд е уважил предявения иск и като е констатирал, че дължимата такса не е внесена от ищеца, е осъдил ответника да я заплати. Въззивният съд е потвърдил първоинсатнционното решение, но в срока за касационно обжалване страните са заявели, че са се спогодили и ищецът се отказва от предявения иск. Постановеното решение е обезсилено и производството по предявения иск е прекратено. Видно от изложеното производството по предявения иск е прекратено, тъй като съдът е десезиран и постановеното решение е обезсилено. Предявеният иск не е уважен и ответникът не дължи такса. Няма и влязъл в сила съдебен акт, с който ответникът е осъден да заплати такса. Ответникът може да отговаря за разноски при прекратяване на делото, ако е дал повод за завеждането му, но разноски са разходите на ищеца, в т.ч. за внесената такса. Отговорността на ответника за такса е различен от отговорността на ответника за разноски. Последният въпрос няма отношение към предмета на настоящото дело. Като не е съобразил изложеното, съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва отменено, а издаденият изпълнителен лист – обезсилен. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение