Решение № 7071 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9198/2012 г.

Решение № 7071 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9198/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Павлов Манов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново, срещу решение № 306 от 22.06.2012 г. по адм. дело № 1262 по описа за 2011 г. на административния съд - Велико Търново, в частта, в която е изменен ревизионен акт № 071101853 от 21.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с решение № 619 от 06.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново към ЦУ на НАП, като са определени следните задължения за внасяне: данъци по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ общо в размер на 2 249,45 лв. и лихви в размер на 919,10 лв., задължителни осигурителни вноски към ДОО общо в размер на 3 043,06 лв. и лихви върху тях в размер на 2 377,04 лв. и осигурителни вноски за здравно осигуряване общо в размер на 924,93 лв. и лихви върху тях в размер на 683,25 лева. Образувано е и по касационна жалба на Малинка Русанова Губерова, в качеството й на ЕТ "Малинка Губерова", подадена чрез адв. Ивайло Младенов, срещу съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата й в останалата част относно допълнително определен облагаем доход за 2006 г. - 2009 г. в размер общо на 18 947.41 лв. и определен въз основа на това допълнителен данък върху дохода и задължения за здравноосигурителни вноски и вноски за ДОО. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочените части, като се иска неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по първата касационна жалба - Малинка Русанова Губерова, в качеството й на ЕТ "Малинка Губерова" оспорва същата като неоснователна чрез депозирано писмено възражение по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез писмен отговор по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК от процесуалния представител юрисконсулт Яна Георгиева. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледани по същество жалбата на първия касатор е неоснователна, а тази на втория касатор е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Велико Търново е бил ревизионен акт № 071101853 от 21.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с решение № 619 от 06.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на Малинка Русанова Губерова като физическо лице и в качеството й на ЕТ "Малинка Губерова" за установяване на задължения за данъци по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчни периоди 2005 г. и 2006 г., и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., и 2009 г., както и за задължения за вноски за ДОО и за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2009 г. Ревизията е осъществена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличието на обстоятелствата, визирани в чл. 122, ал. 1, т. 2 и т 5 от ДОПК, а именно данни за укрити приходи или доходи и липса на документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. С ревизионния акт на ревизирания субект за 2007 г. са установени получени доходи от дейност като ЕТ в размер на 11 926,73 лв. и получени други доходи в размер на 218,50 лв., в резултат на което е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода в размер на 1 137,84 лв., а за 2008 г. са определени получени доходи от дейност на ЕТ в размер на 11 015,00 лв. и получени други доходи в размер на 8 409,18 лв., върху които е определен данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ за ЕТ и физически лица общо в размер на 1 597,17 лева. За 2009 г. са установени получени доходи от дейност като ЕТ в размер на 336,92 лв. и получени други доходи в размер на 532,85 лв., в резултат на което е определен общ дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 128,27 лева. С оглед констатациите по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ са определени и допълнителни задължения за вноски за ДОО и здравно осигуряване за процесните периоди. Със сега обжалваното решение е изменен ревизионният акт, като съдът е определил различни от установените от органа по приходите задължения, както следва: данъци по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ общо в размер на 2 249,45 лв. и лихви в размер на 919,10 лв., задължителни осигурителни вноски към ДОО общо в размер на 3 043,06 лв. и лихви върху тях в размер на 2 377,04 лв. и осигурителни вноски за здравно осигуряване общо в размер на 924,93 лв. и лихви върху тях в размер на 683,25 лв. За да измени ревизионния акт, съдът е приел за неправилни изводите на ревизиращите органи за наличието на укрити приходи от дейността на жалбоподателя като едноличен търговец, поради обстоятелството, че в счетоводството на търговеца не са отразени фактури от различни доставчици за процесните периоди с предмет хранителни стоки и тютюневи изделия. В хода на ревизията е установено, че през ревизирания период лицето е осъществявало дейност като едноличен търговец с посочената фирма и с основен предмет на тази дейност - търговия на дребно с хранителни продукти. Същата е реализирана в обект, находящ се в гр. Плевен. Констатирано е, че търговецът е водил счетоводна отчетност във връзка с дейността му. При извършени проверки в информационния масив на териториалната дирекция, съответно насрещни проверки на доставчици е установено, че са налице фактури за покупки от тях. Представени са счетоводни документи, дадени са и писмени обяснения от управителите на търговските фирми, включително и от ревизирания субект. Административният орган въз основа на събраните доказателства е приел, че в административното производство се установява обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно данни за укрити приходи или доходи, поради което и ревизията е осъществена по особения ред затова. Обосноваването на това обстоятелство от фактическа страна се свежда до констатиране, че посочените доставчици са осъществили реални доставки по отношение на ревизирания субект, който от своя страна е осъществил реализация на вътрешния пазар на предмета на тези доставки, без това счетоводно да е отразено при него, респ. и приходите от тях, поради което е налице укриване на такива. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения пред него ревизионен акт в тази част, като се обосновал със събраните по делото доказателства, от които не е доказано реално извършване на доставки. Настоящият съдебен състав споделя изложените изводи, че органът по приходите следва да прилага закона точно и еднакво спрямо всички лица и съответно да преценява правнорелевантните факти съобразно събраните доказателства при спазване на уредените правила затова. Съдът правилно е приел, че не може да се приеме, че доставките са реални, без да е извършена проверка на място в счетоводствата на доставчиците, само въз основа на твърдения на техните представляващи за извършено плащане по фактурите, както и на такива за извършено транспортиране на техния предмет без ангажиране на конкретни доказателства затова. Според него, след като не се установява прехвърлянето на правото на собственост върху тези стоки, не следва да се проследява и тяхното отчуждаване от страна на ревизирания субект. Следва да се направи извод за правилност на решението в обсъжданата обжалвана част, като се отчете подробното, последователно и точно изложение на фактите по спора, на събраните доказателства в административното и съдебното производства, както и на направените анализи и преценки. Аналогична е фактическата и правна обстановка по адм. дело № 9925 по описа за 2011 г. на ВАС, първо отделение. Основателна се явява касационната жалба на Малинка Русанова Губерова. В тази част спорът между страните се концентрира върху въпроса за направените от лицето разходи и получените приходи през ревизираните периоди. Основателен е касационният довод, че неправилно първоинстанционният съд е потвърдил изводите на органа по приходите за недостиг на парични средства от страна на Малинка Губерова. От данните по делото се установява, че на 15.02.2006 г. и 22.02.2006 г. са били изтеглени суми в общ размер на 24 412 лв. от депозитната сметка на съпруга на жалбоподателката. По отношение на тази сума съдът е приел, че не следва да се зачете като приход за ревизираното лице, като се е позовал на чл. 21, ал. 1 от СК, според която в режим на СИО са единствено вещните права, придобити през време на брака. По тази причина, според съда, не следвало в условията на СИО автоматично да се разпределя половината от изтеглените от съпруга Губеров пари към неговата съпруга. С оглед на това съдът не е възприел заключението на вещото лице в тази част, че жалбоподателката в началото на 2007 г. е имала наличност на парични средства в размер на 2 171.93 лв. За 2008 г. съдът не е възприел като разход на жалбоподателката само половината от депозита, който същата е осъществила в ОББ. Според съда в този случай не става въпрос за движима вещ, поради което само на основанието, че между жалбоподателката и съпругът й е налице СИО не може да се приеме, че автоматично половината от внесената сума е разход на съпруга Иван Губеров. По тези съображения и предвид липсата на други доказателства, че част сумата действително е внесена от Губеров, съдът не е кредитирал експертизата в тази част и е приел, че паричния поток на жалбоподателката за 2008 г. е определен правилно от ревизиращите органи. Според чл. 19, ал. 1 от СК (отм.), действащ към 2007 г. и 2008 г., вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. В ал. 2 и ал. 3 от с. р. е предвидено, че съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството и се предполага до доказване на противното. Съгласно чл. 25, ал. 1 от СК (отм.) разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, а съгласно ал. 2, за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. В случая органът по приходите и съдът в противоречие с цитираните норми са приели, че паричните средства, които са изтеглени от сметка на съпруга на жалбоподателката не представляват съпружеска имуществена общност. Аналогично, неправилен е изводът, че разходите на жалбоподателката за 2008 г. за внесени суми по депозит, следва да се определят като разход само за нея. Следвало е да се възприеме законово уреденият принцип на съвместен принос и съвместност на разходите, направени за задоволяване на нуждите на семейството. Незаконосъобразно съдът е приел, че при липсата на доказателства за принос на един от двамата съпрузи при получаване на средства, изтеглени от депозит, или за извършен разход по откриване на банкова сметка на името на съпруга, следва изводът, че получените приходи и направените разходи или следва да се съотнесат само към баланса на единия съпруг. Съдът не е съобразил презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК (отм.) за съвместен принос. Липсата на доказателства за принос на единия от съпрузите не означава, че такъв няма. Обратното, този принос следва винаги да се предполага, докато не се обори надлежно при условията на пълно доказване, каквото липсва в ревизионното производство и в условията на гражданско-правен спор, какъвто ревизионното производство не съставлява. Според констатациите в назначената съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), след като се отчете половината от сумите, изтеглени от паричен депозит на съпруга на жалбоподателката, не се установява недостиг на парични средства, а наличност на такива към 31.12.2006 г. в размер на 2 171,93 лв. Също така вещото лице е посочило, че след като се вземе предвид като разход за 2008 г. само половината от направената вноска по депозитна сметка на жалбоподателката, за 2009 г. се установява наличност от 2 010.75 лв., с която сума се покрива установеният разход за същата година. По изложените по-горе съображения необосновано съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в тази част. Предвид изложеното дотук, след съобразяване на получените суми през 2006 г. и направените разходи през 2008 г. в размер на 1/2 от Малинка Губерова и предвид заключението на съдебно-икономическата експертиза в този й вариант, се установява, че за никоя от данъчните години, предмет на ревизирания период, не е налице превишение на разходната част над приходната. Изводът е, че липсват недекларирани или укрити приходи, върху които се дължи данък, както по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) или по чл. 48 от ЗДДФЛ, поради което ревизионният акт, с който е прието различно се явява незаконосъобразен. Решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу него следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част. В частта относно разноските касационната жалба също се явява основателна. В тази си част решението следва да се отмени. Предвид незаконосъобразността и отмяната на РА в неговата цялост, в тежест на бюджета на ответника по жалбата и по касация - дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, с ново наименование дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, следва да се присъдят всички направените разноски от жалбоподателя пред двете инстанции в размер на 1 575.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение