Решение № 1167 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11591/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. и чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад „ ЕАД гр. София против решение № 9770/25.06.2024г., постановено по адм.д. № 3681 по описа за 2024г. на Административен съд – София град, с което по жалба на Е. К. гр. Благоевград, е отменено като незаконосъобразно решение № Ж-182 от 28.02.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране – София, постановено по жалба, вх.№ Е-11Е-00-2/09.01.2024г., подадена от Е. К. срещу „Електроразпределителни мрежи – Запад „ЕАД и е постановено изпращане на преписката на КЕВР за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на съда с последиците по закон. Подадена е и касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране против решение № 9770/25.06.2024г., постановено по адм.д. № 3681 по описа за 2024г. на Административен съд – София град. В двете касационни жалби решението на АССГ се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Касационните жалбоподатели желаят отмяна на решението и постановяване на решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на физическото лице срещу решението на КЕВР. В писмен отговор Е. К. оспорва основателността на касационната жалба на КЕВР и моли обжалваното решение на АССГ да се остави в сила. Страните в касационното производство не представят писмени доказателства и нямат доказателствени искания. Подадена е и частна жалба от Е. К. срещу определение № 12700/24.07.2024г., постановено по адм.д .№ 3681/2024г. на АССГ, с което, на осн. чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК административният съд е отхвърлил искане на частния жалбоподател К. за изменение на решение № 9770 от 25.06.2024, постановено по адм.д.3681/2024г. на АССГ в частта за разноските, с която част съдът е намалил претендираните в размер на 1000 лв., изчислени съобразно Наредба№1/2004г. на ВАдвС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение от физическото лице във връзка с изхода на спора, на 200 лв. В писмен отговор на частната жалба комисията за енергийно и водно регулиране оспорва основателността й и моли обжалваното определение да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 230 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество, но са неоснователни. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил, че производството е образувано по жалба на Е. К. решение № Ж-182 от 28.02.2024г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /, с която на основание чл.22 ал.1 и ал.7 от Закона за енергетиката и чл.147 ал.1 от Наредба № 3 за лицензиране дейностите в енергетиката е прекратено производството по негова жалба вх. № Е-11Е-00-2/09.01.2024г. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. С жалбата си физическото лице е сезирало Комисията с възражение за извършени проверки на средства за търговско измерване,съставени констатирани протоколи, начислени количества електроенергия, издадени фактури и месторазположение на ел.табло. служители на ЕРМ Запад ЕАД са извършили проверка на обект находящ се в [населено място] са съставени два констативни протокола от същата дата,въз основа на които са издадени и две фактури от 12.10.2023г. на стойност 1625,41лв. всяка. Преизчисленията са извършени на основание правилата за измерване количеството електрическа енергия. Според жалбоподателя електромерното табло в което се намират средствата за търговско измерване е разположено на значително разстояние от границата на имота му/повече от 2 метра/,което е в нарушение на закона. КЕВР е изпратила същата до електроразпределителното дружество за извършване проверка и представяне становище, т. е представено с писмо от 24.01.2024г., видно от което в момента на проверката е констатирано,че липсва пломба на щита на електромерното табло, като при реален товар от 2680ампера дискът на електромера не се движи. СТИ с фабричен номер № 3653797 е демонтирано от ел.мрежа,като е монтирано ново СТИ № 26196897,с обхват по ток 5/60 ампера с показания на нощна и дневна тарифа – 0000000. След проверката са поставени пломби. Демонтираното СТИ е изпратено за метеорологична експертиза на БИМ, извършена на 04.10.23г., за което е съставен и констативен протокол от същата дата.Видно от констатациите по посоченият протокол е отчетена грешка на дневна тарифа „-„ минус 100% при максимално допустима +-2%,резултат от прекъсване на напреженовата бобина. Поради което и електромерът не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.енергия. На жалбоподателя са изпратени уведомително писмо и копие от констативния протокол,получени от него на 14.10.2023г.На база на констативния протокол от проверката на 28.08.2023г. и този от БИМ и на основание чл.50 ал.1 б.“б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ПИКЕЕ/ е извършена корекция по абонатен номер за периода от 29.05.2023г. до 28.08.2023г., за срок не по-дълъг от 3 месеца,в размер на 3 386кВтч. Като следствие на клиента е изпратено писмо с приложени фактура и справка за преизчисление. Относно СТИ с фабричен номер 311916 също е извършена техническа проверка и съставен констативен протокол от 28.08.23г. в присъствието на един свидетел. Установено е,че липсва пломба на щита на електромерното табло,като при натоварване с външен товар от 6,12А дискът на електромера не се движи. СТИ е демонтирано и е монтирано ново СТИ с фабр. Номер 26196901 с обхват по ток 5/60 ампера с показания на нощна и дневна тарифа – 0000000. След проверката са поставени пломби.Демонтираното СТИ е изпратено за метеорологична експертиза на БИМ,извършена на 04.10.23г., за което е съставен и констативен протокол от същата дата.Видно от констатациите по посоченият протокол е отчетена грешка на дневна тарифа „-„ минус 100% при максимално допустима +-2%,резултат от прекъсване на напреженовата бобина,поради което и електромерът не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.енергия. На жалбоподателя са изпратени уведомително писмо и копие от констативния протокол, получени от него на 14.10.2023г.На база на констативния протокол от проверката на 28.08.2023г. и този от БИМ и на основание чл.50 ал.1 б.“б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ПИКЕЕ/ е извършена корекция по абонатен номер за периода от 29.05.2023г. до 28.08.2023г., за срок не по-дълъг от 3 месеца,в размер на 3 386кВтч. Като следствие на клиента е изпратено писмо с приложени фактура и справка за преизчисление.В становище на ЕРМ ЗАПАД АД е посочено, че визираните СТИ са монтирани в електромерно табло на стълб до имотната граница, чието местоположение е съобразено със законовите разпоредби и фактическото разположение на разпределителната мрежа за което изпращат до КЕВР снимков материал. На тази база и посоченото решение е прието,че ЕРМ ЗАПАД АД са спазили процедурата по извършване на проверки по чл.46-49 ПИКЕЕ – извършена е проверка на място за която дружеството няма задължение да уведомява абоната си.Съставен е констативен протокол съобразно чл.49 Правилата, който протокол е в съответствие с ал.2 на посочената норма. Спазена е и нормата на чл.47 Правилата като е установена грешка над допустимата по чл.28 от Закона за измерванията и чл.7 ал.1 ЗТИП, респ. количеството енергия е определено съобразно раздел IX. Като следствие КЕВР е направила извод, че не е налице нарушение на процедурата по определяне задължение за заплащане ел.енергия от жалбоподателя. Твърдението на жалбоподателя, че електромерното табло в което се намират СТИ е на значително разстояние от имота му е отхвърлено като неоснователно. За да отмени обжалваното решение на КЕВР съдът обосновано и правилно е приел, че решението е постановено от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила, при неизяснена от органа фактическа обстановка и неизлагане на собствени мотиви, изградени въз основа на доказателства, събрани от органа по чл. 22 ЗЕ в хода на административното производство след извършване на проверка на фактите, изложени в становището на ЕРМ Запад. Съдът обосновано е установил, че КЕВР изцяло е възприела фактите, изложени от ЕРМ Запад, без да ги подлага на собствена проверка с доказателствените средства, с които разполага в рамките на упражняваната от нея правораздавателна компетентност. Правилно съдът е посочил, че КЕВР от една страна не е изложила изобщо мотиви относно това къде всъщност се намира електрическият стълб на който са монтирани СТИ, така, че да приеме съответствие с определението „до границите на имота“ съобразно чл.120 ал.1 и 2 ЗЕ и изискванията на наредбата по чл.116 ал.7 и правилата по чл.83 ал.1 т.6. От друга страна изобщо не е анализирала и изложила каквито и да било данни относно това кой е относимият и приложимият период в хипотезата на чл.50 ал.1 б.“б“ ПИКЕЕ и във връзка с начислените количества ел.енергия. Настоящата инстанция намира за правилно решението на административния съд, поради следва да препрати към мотивите му, съобразно нормата на чл. 221, ал.2 АПК. Като е отменил административния акт, като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на изискването за мотивираност, т.е. при липса на изложени фактически и правни основания за постановяването му, административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция намира за основателна частната жалба на Е. К. срещу определение № 12700/24.07.2024г., постановено по адм.д .№ 3681/2024г. на АССГ, с което, на осн. чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК административният съд е отхвърлил искане на частния жалбоподател К. за изменение на решение № 9770 от 25.06.2024, постановено по адм.д.3681/2024г. на АССГ в частта за разноските, с която част съдът е намалил претендираните в размер на 1000 лв., изчислени съобразно Наредба№1/2004г. на ВАдвС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение от физическото лице във връзка с изхода на спора, на 200 лв. Пред административния съд Е. К. е претендирал в съответствие с изхода на спора възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лв., изчислено като минимално такова на осн. Наредба№1/2004г. Представил е списък на разноските и доказателства за тяхното извършване. Съдът в мотивите на съдеебния си акт е присъдил вместо претендираните 1000 лв., сумата от 200 лв., като е приел, че делото не отличава с голяма фактическа сложност. Изложил е съображения, че правната сложност на делото е висока, но фактическата сложност не е голяма. С обжалваното определение е потвърдил тези свои изводи и е отхвърлил искането на Е. К. по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Настоящата инстанция намира определението за валидно и допустимо, но неправилно. От една страна, неправилно съдът е предприел намаление на претендираните разноски, поради извод за липса на висока фактическа сложност на делото, което не се потвърждава от доказателствата, съдържащи се в преписката. Жалбоподателят претендира направени от него разноски, направени за участие в състезателно производство пред съд, инициирано с подаване на жалба срещу правораздавателен акт на орган по чл. 22 ЗЕ и проведено друго състезателно производство по негова жалба срещу ЕРМ Запад. В рамките на защитата си както пред органа, така и пред административния съд жалбоподателят е предприел обсъждане на всички доказателства, събрани както от ЕРМ Запад, така и на тези доказателства, които са се събрали в хода на процедурата по чл. 22 ЗЕ. Както е видно от изхода на правния спор, жалбоподателят е довел до успешен край предприетото оспорване и оспореният от него акт е отменен от съда, като нито органът по чл. 22 ЗЕ, нито административния съд са приели жалбите му за бланкетни и нередовни. От друга страна, ако се приеме за основателно виждането, че делото не се отличава със значителна фактическа сложност, то нито ЕРМ Запад в производството по чл. 22 ЗЕ пред КЕВР, нито КЕВР в производството пред административния съд са предложили споразумение на жалбоподателя, както по основния правен спор, така и по разноските, предпочитайки правораздавателния орган да се произнесе по същество, така и произнасяне от съда, след проведено открито съдебно заседание с участие на страните и доказателствен процес.На следващо място - липсват каквито и да е обективни критерии, по които да се извърши обоснована и правилна преценка за липса или наличие на фактическа сложност на правния спор, поради което изводите на съда се явяват необосновани. Съдът правилно е преценил, че претендираното адвокатско възнаграждение от 1000 лв. представлява минимумът по Наредба №1/2004г., приета по делегация от чл. 36 ЗА., но необосновано е намалил 5 пъти сумата за възнаграждение за адвокат. Съдът е игнорирал обстоятелството, че това е възнаграждение за високо квалифициран труд, упражняван като професия, която е призвана да подпомага лицата – физически и юридически, в осъществяване на абсолютното им право на защита – чл. 56 КРБ.С оглед на горното, определението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искането на Е. К. по чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, да се уважи. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд