Решение № 3282 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10414/2009 г.

Решение № 3282 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10414/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на Софийска област против решение № 297 от 14.05.2009 г. по адм. дело № 257/2009 г. на Административен съд - София област, Трети състав, с което е отхвърлено оспорването му, обективирано в заповед № АО-114 от 23.03.2009 г. срещу решение № 753 по Протокол № 19 от 26.02.2009 г. на Общински съвет - Самоков за продажба на общински недвижими имоти. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на постановеното решение като противоречащо на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не съдържало изискуемите по закон фактически и правни основания за издаването му. Поддържа се, че без посочването им не могат да се правят изводи за основанията, мотивирали административния орган да се произнесе. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Общински съвет - Самоков, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът обосновано е приел оспорения административен акт за издаден при спазване на всички законови изисквания - материалноправни и процесуални, и приема за неоснователни доводите на касатора за липса на фактически и правни основания за издаване на оспореното решение на ОбС-Самоков. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима процесуално. По същество Върховният административен съд установи следното: С решение № 297 от 14.05.2009 г. по адм. дело № 257/2009 г. Административен съд София област, Трети състав, е отхвърлил оспорването на областния управител на Софийска област, съдържащо се в негова заповед № АО-114 от 23.03.2009 г., издадена на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията и чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА . Същата е срещу решение № 753 по Протокол № 19 от 26.02.2009 г. на Общински съвет - Самоков, за провеждане на публичен търг с явно наддаване за продажба на 9 броя незастроени имоти - частна общинска собственост, находящи се в кв. 206б по плана на гр. Самоков, всеки един от които - подробно индивидуализиран с идентификатор по одобрената КК и КР на гр. Самоков и площ, с доказателства за собственост и при определена начална тръжна цена на кв. м. като е определил и основните параметри на търга. Прието е, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на компетенциите му, на основание чл. 21, т. 8 от ЗМСМА, в изискуемата писмена форма, в съответствие с разпоредбите на материалния закон и при спазване на процесуалните правила. За неоснователено е прието твърдението на Областния управител на Софийска област, че решението е постановено при липса на мотиви, тъй като в него изрично е посочено, че е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 35, ал. 1 от ЗОС, чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 на ОС-Самоков за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 5 и чл. 6 от Наредба за търговете и конкурсите и на основание протокол № 27 от 18.02.2009 г. на ПК "ЗОРРОС", както и във връзка с докладна записка на кмета на община Самоков. В нея изрично е посочено, че съгласно одобрен ПУП в кв. 206б са образувани 9 общински УПИ, отредени за индивидуално жилищно строителство. Правно регламентирана възможност е ОбС да вземе решение за продажбата на тези имоти, а мотивите на взетото решение се съдържат в преписката по това решение - с цел реализиране на индивидуалното жилищно строителство. Върховният административен съд възприема изцяло изводите на административния и не счита за необходимо да ги приповтаря. Единственото оплакване в касационната жалба за неправилност на решението се свежда до това, че съдът не е отчел, че оспореното решение на общинския съвет и в противоречие с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК, съгласно която административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. Оспореното решение съдържа подробно изброени правни основания за издаването му, а за фактическите препраща към изрично посочените докладна записка на кмета на общината и решението на цитираната комисия. Върховният административен съд в трайната си практика приема, че административните актове следва да са мотивирани, дори и когато се касае до такива, издадени при оперативна самостоятелност на административния орган. Трайно прието е и разбирането, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от него. Възможно е те да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. Ако административният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт /ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС и др./. Административният съд е съобразил всичко това и основателно е приел жалбата срещу решението на общинския съвет неоснователна, след като същото е издадено при спазване на материално правните и процесуални норми. Не са налице основания за отмяната му. Като правилно решението на административния съд следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение,