Определение № 326 от 09.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1562/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частната жалба (с вх. № 104013 от 22.VІІ.2020 г.) на русенското „Агенция за сигурност, охрана и проучване - Щит“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-Русе против протоколно определение на Великотърновския апелативен съд, ГК, от 15.VІІ.2020 г., постановено по т. дело № 119/2020 г., с което е била оставена без уважение / а не „без разглеждане“, както погрешно се поддържа в ЧЖ / молба на това трето лице-помагач „с правно основание по чл. 265, ал. 1 ГПК“ за присъединяване към подадената от друго трето лице-помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-София въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на ОС-Русе. Поддържайки оплаквания за необоснованост и постановяване на атакуваното определение при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, дружеството настоящ частен жалбоподател, което е било конституирано в процеса като подпомагаща страна спрямо „Пристанищен комплекс Русе“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/, претендира отменяване на този съдебен акт. Инвокиран е довод, че „ограничаването на правата на едното трето лице за сметка на другото е необосновано“. Ответното по частната жалба „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-София, също конституирано в процеса като трето лице-помагач на „Пристанищен комплекс-Русе“ ЕАД, същата ответна по ЧЖ главна страна, а също и ответното по жалбата „Спедекс Логистика“ ЕООД-гр. Русе, не са ангажирали становища на своите представители по основателността на релевираните оплаквания за неправилност на атакуваното протоколно определение на Великотърновския апелативен съд, ГК, постановено по т. д. № 119/2020 г. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар настоящата частна жалба на русенското „Агенция за сигурност, охрана и проучване - Щит“ ЕООД да е била подадена от надлежна /подпомагаща/ страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд и да е постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, същата ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: По аргумент от разпоредбата на чл. 253 ГПК, ирелевантно е посочването на възможност за обжалване пред ВКС в атакуваното протоколно определение за отхвърляне на искането „с правно основание по чл. 265, ал. 1 ГПК“, направено от трето лице-помагач. С този акт на Великотърновския апелативен съд нито се слага край на делото, нито той има естеството на преграждащ по-нататъшното негово развитие. В този смисъл е и разяснението по т. 9а от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1 от 2.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г. (респ. – т. 5 от ТР № 1 от 17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС по гр. дело № 1/2001 г.), че при отказ да се допусне встъпване или привличане на трето лице по реда на чл. 218 и чл. 219 ГПК не е налице преграждане на развитието на производството, тъй като третото лице не е главна страна в процеса и иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. Третото лице има качеството на допълнителна, подпомагаща страна, която участва в делото покрай главната страна, на която помага, поради което отказът на първоинстанционния съд да конституира трето лице-помагач не прегражда развитието на делото между главните страни, нито възможността да се предяви иск от или срещу това лице в отделно производство. Ето защо, а и по аргумент за по-силното основание, доколкото в процесуалния закон не е изрично предвидено обжалване на отказ на сезирания съд по искане на трето лице да се присъедини към жалбата на страната на която помага, респ. към въззивната жалба на друго трето лице, конституирано да помага на същата главна страна, както това е в процесния случай, протоколното определение на Великотърновския апелативен съд, ГК, за оставянето без уважение на молбата на третото лице „Агенция за сигурност, охрана и проучване -Щит“ ЕООД за такова присъединяване не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС. Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение