Определение № 7686 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3050/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба на С. С., гражданка на Украйна, родена на [дата]. в [населено място], Одеска Област, Украйна, против определение № 1124 от 10.01.2026 г., постановено по адм. д. № 12728 по описа за 2024 г. на Административен съд – София-град. Релевира оплакване за неговата неправилност, като постановено при наличието на всички касационни отменителни основания по 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по нейна искова молба против Министерство на правосъдието на Република България, вх. № 33965 от 18.12.2024 г. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – Министерство на правосъдието на Република България със седалище в София, на ул. „Славянска“ № 1 оспорва основателността на частната жалба в писмен отговор, подаден в срока по чл. 232 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на обжалваното определение. Не претендира разноски за настоящото производство. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която атакуваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, решаващият състав на Административен съд – София-град е върнал исковата молба на С., предявена против Министерство на правосъдието на Република България, за осъждането на ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на сумата от 10000.00 лв., претърпени вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от Съвета по гражданството при Министерство на правосъдието, при или по повод изпълнение на административна дейност и е прекратил производството по делото. Наред с това е осъдил ищцата да заплати на ответника 130.00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Производството по адм. д. № 12728 по описа за 2024 г. на Административен съд – София-град е образувано по искова молба, вх. № 33965/18.12.2024 г. и уточнение към нея от 05.03.2025 г. на С. С., гражданка на Украйна, родена на [дата]. и притежаваща международен паспорт № [заличен текст] , срещу Министерство на правосъдието на Република България, с която е предявена претенция за осъждане на ответното министерство да заплати на ищцата обезщетение за претърпени в периода 03.07.2024 г. – 18.12.2024 г. неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания, в размер на сумата от 10000.00 лв. и причинени й в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на членовете на Съвета по гражданството, изразяващи се в неустановяване на действителното фактическо положение във връзка със свидетелството за раждане на нейния баща, за което, съгласно Експертна справка № 24/ДОК-309 от 03.06.2024 г. на Националния институт по криминалистика към Министерство на вътрешните работи, е прието, че е подправено, вкл. неуказването на ищцата да представи справка-извлечение от Държавния архив на Украйна дали въпросното свидетелество е автентично. При установеното от фактическа страна, по което спор между страните няма, съдът, с обжалваното определение, е формирал следните правни изводи: Приел е недопустимост на предявения иск за неимуществена обезвреда. Преценил е, тълкувайки чл. 33, чл. 34 и чл. 36 от Закона за българското гражданство (ЗБГ), че Съветът по гражданството при Министерство на правосъдието е консултативен, постоянно действащ орган, състоящ се от членове – представители на различни ведомства, който дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство. Счел е, че този орган не е нито административен, нито правораздаващ и изразеното от него мнение няма самостоятелно значение, доколкото е елемент от процедурата по придобиване на българско гражданство. Мотивирал се е, че мнението на Съвета по гражданството не е индивидуален административен акт. Приел е, че, както мнението на Съвета, така и предложението на министъра на правосъдието до Президента на Република България за издаване на Указ или за отказ за издаване на Указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация, нямат задължителен характер. Подчертал е, че издаването на Указ или отказът да се издаде такъв е от изключителната компетентност на Президента на Република България. На следващо място съдът се е аргументирал, че мнението на Съвета по гражданството по чл. 33, ал. 3 ЗБГ и предложението на министъра на правосъдието по чл. 34 ЗБГ не подлежат на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК, доколкото не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Квалифицирал ги е като подготвителни действия – необходима част от производството по издаване на Указа на Президента. Подчертал е, че на съдебен контрол подлежи само непроизнасянето на министъра на правосъдието в сроковете по чл. 35, ал. 1 ЗБГ и прекратяването на производството пред него. Съобразил е данните по делото, че по казуса няма влязъл в сила съдебен акт, който да отменя непроизнасяне в срок от министъра или незаконосъобразно прекратяване на производството. Обосновал се, че даването на указания на ищцата и кандидат за придобиване на българско гражданство от страна на Съвета по гражданството не е фактическо действие, а правен акт, като част от процедурата по разглеждане на заявлението й. Извел е извод, че същото не попада в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Определението е правилно. Както законосъобразно е приел административният съд, Съветът по гражданството не е административен орган, който издава индивидуални административни актове. Той е постоянно действащ орган със съвещателни функции, който разглежда преписката на всяко лице-кандидат да придобие българско гражданство и дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, въз основа на представените доказателства, след изясняване на фактите, свързани с обстоятелствата по чл. 19 ЗБГ (ако има такива) и след писмени становища на Министерство на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност“. Въз основа на мнението на Съвета по гражданството, министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България за издаване на Указ или за отказ за издаване на Указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация. Изразеното от Съвета по гражданството мнение не предизвиква самостоятелни правни последици в правната сфера на лицата – кандидати за придобиване на българско гражданство и не се определя като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който подлежи на съдебно обжалване по реда на АПК. Обективният обхват на нормата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 4 от с.з. очертава фактическия състав на отговорността на държавата и общините и предпоставките за нейното реализиране, които са: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, респ. на общините, който/което е резултат от упражнена административна дейност; 2. Наличие на причинена имуществена и/или неимуществена вреда; 3. Пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и претендираните вреди. Съгласно чл. 250, ал. 1 АПК, всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Следователно защитата по този текст е срещу всякакви фактически действия, които не са административни актове и които са предприети без правно основание или се извършват без издаден акт на администрацията. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган се урежда в Глава петнадесета, Раздел II на АПК, в две хипотези – по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК. В първата, по чл. 256, ал. 1 АПК, административния орган не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. При втората хипотеза – по ал. 2 от с.р. – административния орган следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които той е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. И в двете хипотези защитимото от съответния нормативен акт право на гражданин/организация трябва да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Така очертаната правна рамка обосновава извод, че след като в производството във връзка с българското гражданство по чл. 29 и сл. ЗБГ, Съветът по гражданството не действа като административен орган, упражняващ властническа дейност, не може да се осъществи основанието за иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е формирал обоснован извод за недопустимост на предявения от украинската гражданка иск за неимуществена обезвреда, поради което обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия