Решение № 4269 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13483/2020 г.

Решение № 4269 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13483/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Хасково чрез процесуален представител юрисконсулт против решение № 700 от 9.11.2020 г. на Административен съд Хасково по адм. дело № 717/2020 г. С него се отменя решение № Ц-1012-26-259-1 от 3.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане № РЖ-5-26-00782430/13.07.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Хасково за внасяне на сума по ревизионен акт за начет № РА-5-26-00775540/29.06.2020 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, "Колос Копи" ЕООД чрез управител и представляващ И. М., чрез процесуален представител адвокат взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу решение на директора на ТП на НОИ Хасково, постановено по жалба на дружеството срещу разпореждане от 13.07.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Хасково за внасяне на суми по ревизионен акт за начет за нанесени щети на бюджета на ДОО. Ревизионния акт за начет формира сумата от 276. 36 лева главница и 9. 78 лева главница като неправомерно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете. Видно от анализа към ревизионния акт за начет е установено, че Т. М. има сключен трудов договор от 24.06.2019 г. с осигурител "Колос Копи" ЕООД гр. Хасково на длъжност "компютърен оператор" на пълно работно време. На 20.01.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение на Т. М., считано от 20.01.2020 г. От Т. М. има подадено заявление за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, считано от 1.07.2019 г., заявление за прекратяване на изплащането, считано от 14.11.2019 г., поради настаняване в детско заведение. На 30.12.2019 г. има подадено от нея заявление за изплащане на парично обезщетение за неизползван отпуск за отглеждане на малко дете, считано от 14.11.2019 г. и след тази дата няма представено заявление декларация за лицето. Констатирано е, че няма подадено от осигурителя Удостоверение по образец Приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО за Т. М. с попълнен раздел II за спиране на паричното обезщетение, поради неизползван отпуск за отглеждане на малко дете, считано от 19.01.2020 г. поради прекратяване на трудовия договор. Такава информация е следвало да бъде представена от осигурителя съгласно правилата на НПОПДОО. Поради това на М. неоснователно е изплатено парично обезщетение по чл. 54 КСО на основание чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО за периода от 20.01.2020 г. до 29.02.2020 г. След като това обезщетение е изплатено на основание данните от осигурителя, който не подал данни за прекратяване на изплащането на обезщетението е отговорен за нанесена щета на бюджета на ДОО, която осигурителят следва да заплати в бюджета на ДОО. Тези констатации и правни изводи се повтарят ва разпореждането и решението, предмет на жалбата пред съда. Възражението пред съда е за незаконосъобразност на решението с оглед на обстоятелството, че административният орган не е установил осигурителния статус на осигуреното лице след дата 20.01.2020 г. Съдът установил от приложената административна преписка констатациите на административния орган в производството по издаване на ревизионния акт и обжалваните решение и разпореждане, както и от представения трудов договор сключен между Агенция за събиране на вземания ЕАД София и Т. М., считано от 17.01.2020 г., в сила от 20.01.2020 г. При тези факти у прието, чу Т. М. е осигурено лице през целия спорен период, предмет на разпореждането и акта за начет, тъй като не е преставала да упражнява трудова дейност. Поради това няма щета нанесена на бюджета на ДОО, поради което решението и потвърденото с него разпореждане са отменени като незаконосъобразни. Решението е правилно. Разпоредбите на КСО предвиждат компетентност на контролните органи в Т на НОИ да извършват проверки, да съставят ревизионни актове и актове за начет с оглед отчет и контрола на разходите на ДОО по осигурителните плащания. При нанесена щета тези разходи следва да бъдат възстановени от причинителя. За целта следва да бъде установена нанесена щета, в случая неоснователно изплатена сума като парично обезщетение за осигурителен риск и причинна връзка между поведение на субект на осигурителното правоотношение и тази щета като неправомерен резултат от него. Установено по делото като безспорен факт е, че получателят на обезщетението не е губил качеството си на осигурено лице след прекратяване на трудовото правоотношение при осигурител "Колос Копи" ЕООД, след като е полагал при друг осигурител, без прекъсване, поради което изплатеното обезщетение е на законово основание като дължимо такова. Поради това не е налице щета за бюджета на ДОО в размер на изплатеното парично обезщетение. Поради това не е налице причинна връзка между поведението на осигурителя "Колос Копи" ЕООД и изплатеното обезщетение след дата 20.01.2020 г., тъй като то е изплатено на правно основание осигурено лице на получателя на обезщетението. Обстоятелството, че осигурителят "Колос Копи" ЕООД не е подавал задължителни данни, което е безспорен установен факт, няма правно значение в случая, тъй като не е налице щета за бюджета на ДОО, а нарушението не е на формално извършване, а е резултатно и при липса на резултат не носи отговорност за плащане на суми към бюджета на ДОО. Решението при идентични фактически и правни констатации е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 500 лева за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение