Определение № 760 от 26.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6488/2013 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Н. М. чрез пълномощник адв.М. Н. срещу определение № 13310 от 10.07.13г.по в.гр.дело № 9236/13г.на Софийски градски съд,с което е оставено без разглеждане възражението му с вх.№ 3310049/19.04.13г.срещу заповед за изпълнение,издадена по гр.дело № 19441/12г.на СРС,ІІІ г.о.,90 състав като недопустимо. Излагат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото ,намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение Софийският градски съд е приел,че възражението,с което е сезиран, депозирано под № 3310049 на СРС на 19.04.13г.,е недопустимо,защото на длъжника Р. М. надлежно е връчена покана за доброволно изпълнение на 9.03.13г.и едномесечният срок по чл.423 ал.1 ГПК е изтекъл 9.04.13г. Спорът се свежда до това спазен ли е едномесечният срок,определен в чл.423 ал.1 ГПК.Твърдението на жалбоподателя,че подаденото на 19.04.13г.възражение е допълнително,а преди това е подал друго възражение пред СРС в едномесечния срок не съответства на данните по делото,които сочат,че на 9.03.13г.лично е получил покана за доброволно изпълнение,а на 2.04.2013г.е подал възражение по чл.414 ГПК.Жалбоподателят е узнал за заповедта за изпълнение към момента на връчване на поканата,от когато е започнал да тече едномесечния срок по чл.423 ГПК. Не могат да бъдат предмет на контрол в настоящото производство действията на районния съд във връзка с депозираното от Р. М. възражение по чл.414 ГПК в заповеднато производство. С оглед на горното правилно Софийският градски съд е приел,че възражението на Р. М. по чл.423 ГПК е просрочено. Частната жалба е неоснователна,а обжалваното определение следва да се остави в сила. По изложените съображения,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.