Определение № 2983 от 23.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1732/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Търговска банка Д“ АД срещу определение № 13455/11.07.2025 г. по ч.гр.д. № 7244/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на банката срещу разпореждане на Софийски градски съд № 48828/21.03.2025 г. по ч. гр. д. № 2075/2025 г. за оставяне без уважение на искане да бъдат предоставени „надлежно подписани оригинали“ на издадените по ч.гр.д. № 2075/2025 по описа на СРС - изпълнителен лист, заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и разпореждане от 14.02.2025 г. Жалбоподателя прави оплакване за неправилност на определението и моли то да бъде отменено. Преписи от жалбата не са връчвани на насрещната страна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. Първоинстанционното производство е образувано по подадено от „Търговска Банка Д“ АД заявление с вх. № 12005/14.01.2025 г. С разпореждане № 2913/26.01.2025 г. Софийски районен съд е издал заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумите, така както са посочени в заявлението, и е допуснал незабавното й изпълнение. Постановил е издаването на изпълнителен лист. С молба заявителят „Търговска Банка Д“ АД е поискал от заповедния съд да му предостави надлежно подписани оригинали на издадените по ч. гр. д. № 2075/2025 г. по описа на СРС, изпълнителен лист, заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и разпореждане от 14.02.2025 г. По молбата, с която е сезиран, първостепенният съд е постановил обжалваното пред Софийски градски съд разпореждане № 48828/21.03.2025 г., с което е отказал да удовлетвори искането на заявителя. Жалбоподателя оспорва законосъобразността на предоставените от съда документи, като твърди, че те са издадени в електронен формат и са предоставени само хартиени копия на електронно подписаните файлове, което твърди че противоречи на действащата нормативна уредба. Въззивният съд е счел, че частната жалба е недопустима, тъй като обжалваното първоинстанционно разпореждане е окончателно и не е сред предвидените в ГПК, които подлежат на инстанционен контрол. Мотивите на Софийски градски съд следва да бъдат споделени като съобразени със законa и неговото тълкуване, дадено с т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. Пред Софийски градски съд не е обжалван нито един от актовете, с които първостепенният съд се произнася по съществото на инициираното пред него заповедно производство. Отказът за уважаване на искане за издаване на надлежно подписани оригинали не следва да се приравнява на отказ за издаване на заповед за изпълнение. Определенията на съда, постановени в хода на разглеждането му подлежат на обжалване само в изрично предвидените в закона хипотези. Чл.274, ал. 1 ГПК постановява, че частни жалби могат да бъдат подавани срещу две групи определения – преграждащите развитието на производството и тези, които не са преграждащи, но в закона изрично е предвидено, че могат да се обжалват. В ТР 1/2001 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че преграждащи развитието на производството са определенията за спиране, прекратяване и отказ от възобновяване на спряно производство. Те подлежат на самостоятелно обжалване като средство за контрол срещу определения, правилността на които не може да бъде проверена при обжалване на решението по делото. Това разрешение следва да намери приложение и при действащия ГПК. Като преграждащи развитието на делото, тези определения попадат в общата разпоредба на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и подлежат на самостоятелно обжалване. Като правилно обжалваното определение следва да бъде потвърдено.