Определение № 1454 от 24.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1711/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Т. Г.-Г. от [населено място] и частна жалба на М. Л. Ц. от [населено място], С. о., срещу определение № 28 от 09.01.2025 г. по в. гр. д. № 174/2022 г. на Монтанския окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Производството по чл. 248 ГПК е инициирано по молба на Г. Т. Г. – Г., с която се иска изменение на въззивното решение в частта за разноските, като се твърди, че същите са неправилно определени относно исковете по чл. 109 ЗС за премахване на двуетажната сграда и на плътната ограда /съществувала към момента на предявяване на иска/. Направено е възражение и относно неправилно разпределение на сумата 750 лв., представляваща допълнително възнаграждение на вещото лице за заключение пред Ломския районен съд. Постъпила е молба и от М. Л. Ц. за изменение на решението в частта относно присъдените в полза на Г. Т. Г. - Г. разноски в размер на 4700 лв., от които 3700 лв. – заплатен адвокатски хонорар и 1100 лв. - заплатени държавни такси и разноски. В молбата се съдържа искане да бъде изменено решението и в частта досежно дължимия адвокатски хонорар на адв. Н., като се твърди,че същият е под размера на определения законов минимум по Наредба № 1/2004 г. Направено е и искане за изменение на решението в частта, с която Г. Г. е осъден да заплати на М. Ц. разноски в размер на 817 лв., като твърди, че този размер следва да бъде увеличен. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е изменено решение № 211 от 26.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 174/2022 г. на Монтанския окръжен съд в частта за разноските, като Г. Т. Г. - Г. е осъден да заплати на адв. И. - А. Н. допълнително сумата от 300 лв., представляваща дължим ДДС върху присъдения адвокатски хонорар в размер на 1500 лв. В мотивите на определението съдът е приел останалите искания на молителите Г. Т. Г. – Г. и М. Л. Ц. за неоснователни, но липсва произнасяне с диспозитив по тях. С оглед на това настоящият състав на ВКС намира, че производството по настоящето дело следва да бъде прекратено, а делото бъде изпратено на Монтанския окръжен съд за извършване на преценка дали при постановяване на обжалваното определение е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена от постановилия въззивното определение съд, след което делото следва да бъде върнато на ВКС за произнасяне по подадените частни жалби. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.,