Определение № 98 от 05.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2013 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Й. А. П., действаща чрез своя пълномощник адв. Й. А., за отмяна на влязлото в сила решение № ІІ-70-84 от 14.07.2010 г. по гр.д. № 5058/2006 г. на Софийски районен съд. Молителката се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 и 5 ГПК, като поддържа, че при разглеждане на делото не е могла да се снабди с писмени доказателства, които са от съществено значение за правилното му решаване, както и че е била представлявана от адвокат, който не е проявил нужната активност и не е изискал събирането на относими към спора доказателства, поради което е била лишена от възможността да установи действителния способ за придобиване на недвижимия имот, предмет на иска за делба. Ответниците по молбата за отмяна С. Г. М. и В. П. С. изразяват становище, че молбата за отмяна е процесуално недопустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Решението, чиято отмяна се иска, е постановено във фазата по извършване на съдебна делба. С него е изнесен на публична продан на основание чл. 288, ал.1 ГПК/ отм./ допуснатия до делба недвижим имот, представляващ апартамент № 33, находящ се в [населено място], Столична община, район “Т.”, [улица]в сградата на бл. І, ет. 10, като е постановено получената сума от продажбата да се разпредели между съделителите съобразно дяловете им: ½ ид. част за С. М. и по ¼ ид. част за Й. А. П. и за В. П. С.. Това решение е влязло в сила на 15.02.2012 г., след като с определение от същата дата по гр.д. № 1190/2011 г.на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по жалбата на Й. А. П. на въззивното решение от 18.05.2011 г. по гр.д. № 14184/2010 г. на Софийски градски съд, с което първоинстанционното решение е било потвърдено. Съгласно чл. 305, ал.1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, който в случаите на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК започва да тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, а в случаите на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК - от деня на узнаване на решението. Когато молителят иска отмяна на влязлото в сила решение в хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, не е достатъчно да твърди, че са налице новооткрити обстоятелства, но следва да подкрепи твърдението си писмени доказателства. В случая такива не са представени, поради което позоваването на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е заявено формално и поради това искането за отмяна на посоченото основание следва да бъде оставено без разглеждане. Молбата е процесуално недопустима и с оглед основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като е подадена след изтичане на срока по чл. 305, ал.1, т. 5 ГПК. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 15.02.2012 г. и това е най- късният момент, в който молителката е узнала за постановеното решение и от който е започнал да тече тримесечния срок по чл. 305, ал.1 ГПК. Молбата е подадена на 21.09.2012 г., т.е. след изтичане на определения в закона срок, поради което следва да се остави без разглеждане. За пълнота на изложението следва да се отбележи и това, че изложените в молбата за отмяна доводи, с които се обосновава искането за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, не се обхващат от приложното поле на цитираната правна норма, която е приложима при нарушаване на съответните процесуалните правила относно призоваването и представителството на страните. Пропускът на страната или нейния пълномощник да представят или да поискат събиране на доказателства не обуславя наличие на това отменително основание. Водим от гореизложеното съдът