Определение № 701 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7112/2014 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма] [населено място] за спиране на изпълнението на решение №445/2014г. по гр.д.№6775/13г. на Пернишкия районен съд, с което дружеството е осъдено да заплати на Р. Й. С. сумата от 1860 лв. обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Молителят поддържа, че разпоредбата на чл.282, ал.2 ГПК предвижда подаването на молба за спиране на изпълнението на въззивно решение, но тъй като в случая въззивният съд се е произнесъл с определение, а не с решение, прави искане за спиране на изпълнението на първоинстанционното решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за неоснователна. Изпълнително основание по чл.404, т.1 ГПК може да бъде невлязло в сила осъдително решение на въззивния съд, но не и невлязло в сила прекратително определение на въззивния съд, нито пък невлязло в сила решение на първата инстанция, по което не е допуснато предварително изпълнение. Без да е налице акт по чл.404 ГПК не може да бъде образувано изпълнително производство и съответно - липсва основание за постановяване на определение на ВКС по чл.282, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението. В случая първоинстанционният съд е постановил осъдително решение, но не е постановявал предварително изпълнение по него. Делото е все още висящо, тъй като не е влязло в сила прекратителното определение на въззивната инстанция по подадената жалба срещу първоинстанционното решение. Липсва осъдително въззивно решение по спора, затова няма и основание в производство по чл.282, ал.2 ГПК да се постановява спиране на изпълнението по отношение на присъдената сума с решението на първата инстанция. Водим от изложеното, Върховния касационен съд, първо гражданско отделение