Определение № 434 от 27.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4117/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби, подадени съответно от ищеца Н. Т. Т. и от ответниците А. А. Я., К. А. Я., М. П. Н. и К. 2 ООД срещу въззивно решение №899/20г. на САС, ГО, 10 състав, с което ответниците са осъдени да платят солидарно на ищеца 45000 евро на основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД заради развален предварителен договор, и всеки от тях отделно да плати на ищеца по 1173,91 евро на основание чл. 88, ал.1 във връзка с чл. 82 ЗЗД пропуснат наем относно процесния имот за периода от 06.08.2015г. до 10.09.2015г., и е отхвърлен иска в останалата част за разликата до 220000 евро. Ищецът обжалва решението в частта, в която е отхвърлен иска му по чл. 88, ал.1 ЗЗД, а ответниците се оплакват от решението в осъдителната част. Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищеца, че е сключил с ответниците през м.ноември 2014г. предварителен договор за покупко- продажба на търговски обект на две нива, находящ се в [населено място], район „Т.“, бул.“Патриарх Евтимий“ №76.. Но ответниците продали имота на трето лице на 10.09.2015г., поради което иска връщане на платения задатък в размер на 45000 евро солидарно от тях, както и плащане на обезщетение за пропуснат наем от имота в размер на 220000 евро за периода от 06.08.2015г. до 28.02.2020г.. В срока за отговор ответниците възразили, че преди да продадат имота на трето лице, ищецът Н. Т. не е платил дължимите по договора суми, поради което те са се разпоредили с имота и с писмено волеизявление на 30.11.2015г. са развалили предварителния договор като са задържали платения задатък. Освен това те евентуално са възразили, че не носят солидарна отговорност за връщане на сумата от 20000евро, която била платена лично на М. Н. (единия от ответниците) като допълнителен задатък, което не обвързва останалите продавачи. Въззивният съд е приел, че ответниците имат вина за разваляне на предварителния договор, тъй като са продали недвижимия имот на трето лице на 10.09.2015г., преди да направят волеизявление за разваляне. Също така ответниците дължат солидарно връщане на 45000 евро, защото макар сумата от 20000евро да е платена само на М. Н., тя е платена за допълнителен задатък по договора. По отношение на претендираната солидарна отговорност на ответниците, въззивният съд е приел, че връщането на задатъка на купувача при виновно неизпълнение на договора от продавачите се дължи солидарно съгласно клауза в предварителния договор, а в случая сумата от 25000 евро е уговорена в предварителния договор като задатък и е платена като такава, а сумата от 20000евро е получена от М. Н. отново като задатък и е уговорено да се счита като такава по предварителния договор. Относно иска по чл. 88, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че всеки от ответниците дължи поотделно обезщетение за пропуснат наем от имота за времето от падежа на задължението да се сключи окончателен договор на 06.08.2015г. до датата на продажба на имота на трето лице на 10.09.2015г.. Поради това искът е отхвърлен в по-голямата си част и ответниците са осъдени да платят само по 1173,91 евро всеки. В касационната жалба на Н. Т. се обжалва решението в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 88, ал.2 ЗЗД с доводи, че в имота е имало наемател и поради виновно неизпълнение от продавачите ответници е пропуснал да получи наем за целия срок на сключения договор за наем. Поради това в изложението към жалбата се поставят въпроси (уточнени съгласно т.р.№1/2010г. на ОСГТК) за това как се определя периода от време, през който купувачът по предварителен договор е търпял вреди във вида на пропуснати ползи (неполучен наем) при неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността, и последвало разваляне на предварителния договор за покупко- продажба от купувача по вина на продавача длъжник. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В същата връзка се твърди и очевидна неправилност на въззивното решение. Ответниците от своя страна обжалват въззивното решение в частта, с която са осъдени по чл. 55, ал.1, т.3 ЗЗД и чл. 88, ал.2 ЗЗД по съображения, че нямат вина за разваляне на договора, а такава има ищеца, поради което са задържали задатъка, не дължат солидарно връщане на сумата от 20000 евро, платена на М. Н., защото тя е получила това плащане без представителна власт към останалите и произволно били определени периода и размера на обезщетението за пропуснати ползи. Според ответниците по иска евентуално размерът на обезщетението е средния пазарен наем за имота, но липсвало доказателства за това. В изложението се поставят въпроси (уточнени и конкретизирани съгласно т.р. №1/2010г. на ОСГТК) за това дали съдът е длъжен да установи причината за разваляне на предварителния договор, в кои случаи възниква солидарна отговорност за изпълнение на задължение и как се определя размера на вредите, когато се претендира обезщетение за пропуснати ползи за определен период от време. Иска се допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и на основание очевидна неправилност. Настоящият състав на ВКС ІІІ ГО счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване и по двете жалби. Въпросите от касационната жалба на Н. Т., поставени във връзка с иска по чл. 88, ал.2 ЗЗД не обуславят изхода на делото по следните причини: вредите във вида на пропуснати ползи за периода на неизпълнение (забавено изпълнение) не могат да се претендират при разваляне на договора, защото развалянето има обратно действие и отпада факта на забавено изпълнение, както и правото да се иска реално изпълнение. При разваляне могат да се претендират като вреди от разваляне разходите при сключване на договора и разликата в стойностите на престацията по разваления договор и сделката на покритие. В този смисъл е трайната и задължителна тълкувателна практика на ВКС: с тълкувателно решение от 2014г. по т.д. №7/13г. на ОСГТК е прието, че вредите от разваляне и вредите от забавено изпълнение са различни, и при разваляне не може да се търси обезщетение за вреди от забава, тъй като при липса на изпълнение и разваляне, не може да се претендира обезщетение за вреди от забава за неограничен период; т.р.№3/12г. на ОСГТК постановява, че обезщетението за вреди от пропуснати ползи в размер неполучен наем е обезщетение за забавено изпълнение при действащ договор; съгласно решение №17/10г. І ТО и решение №749/10г. на ІV ГО вредите за забава по чл. 79 ЗЗД са различни от вредите от разваляне по чл. 88 ЗЗД, а последните са разликата в стойността на престацията между развалената сделка и сделката на покритие. По тези съображения настоящият състав на ВКС счита, че поставените въпроси не са обуславящи изхода на делото и второ, има създадена практика на ВКС, включително и тълкувателна, която към настоящия момент е актуална, и липсват основания за изменението и съгласно т.р.№1/2010г. на ОСГТК. По същите причини, доколкото не се оспорват установените факти от ищеца, а относно тяхната квалификация има създадена тълкувателна практика, която изключва основателността на иска, неоснователно е твърдението на касатора ищец за наличието на очевидна неправилност на въззивното решение. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по касационната жалба на А. А. Я., К. А. Я., М. П. Н. и К. 2 ООД. Относно иска по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, поставените въпроси за изследване на причините за разваляне на договора и пасивните солидарни задължения не са обуславящи по следните причини: безспорно е по делото, че ответниците продавачи са продали имота на трето лице, преди да направят волеизявление за разваляне на предварителния договор. В този случай предварителният договор е развален по право поради невъзможност за изпълнение (за сключване на окончателен договор), поради разпореждането с имота (чл.89 ЗЗД), но длъжникът продавач ще отговаря за вреди, тъй като невъзможността е настъпила поради негова вина (чл.81 ЗЗД). Волеизявлението за разваляне на договора след това е без правен ефект, защото е без предмет- договорът вече е развален. В този смисъл е и решение № 270/12г. на І ГО. По отношение на въпросите за пасивната солидарност за връщане на задатъка, настоящият състав на ВКС също счита, че са без значение за изхода на делото, защото с отговора на исковата молба ответниците изрично са заявили, че е безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че са получили сумата от 45000евро като задатък, но по отношение на него са упражнили право на задържане. По тази причина действията на М. Н. от името на другите продавачи да уговори и получи сумата от 20000 евро като допълнителен задатък са потвърдени и е санирана липсата на представителна власт(чл.42, ал.2 ЗЗД). Липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която ответниците са осъдени да платят пропуснати ползи на основание чл. 88, ал.2 ЗЗД, макар по- горе настоящият състав на ВКС да е изразил принципното си становище, че при разваляне на договор не се дължи обезщетение за забавено изпълнение. Това е така, защото в касационната жалба липсват наведени основания за такава неправилност на решението, в изложението не е поставен въпрос в същата връзка, и за очевидна неправилност съдът не може да следи служебно доколкото не се прилага императивна материалноправна норма. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, тъй като бил присъден като обезщетение наема за имота, даван от трето лице наемател, а следвало да се определи среден пазарен наем за имота, тъй като практиката на ВКС така постановявала при исковете за неоснователно обогатяване. И във връзка с това са поставени въпроси за това дали е допустимо съдът сам да разшири обективните предели на присъдения размер за пропусната полза, без да има събрани доказателства, и обвързан ли е съдът да съизмери вредите от пропуснати ползи с наема, получен за имота за процесния период. Поради същата причина се твърди и очевидна неправилност на решението. Практиката на ВКС за обезщетение при неоснователно ползване на имот в размер на средния пазарен наем е неотносима и неприложима в случая, защото по настоящото дело се търсят реалните вреди от разваляне на договор, а не по- малката от двете стойности на обогатяването и обедняването. Действително въззивният съд е присъдил вреди от забавено изпълнение при развален договор, но в тази насока липсват касационни основания в жалбата на ответниците, не е поставен и правен въпрос в тази връзка в изложението. Нормата на чл. 82 ЗЗД е диспозитивна съгласно чл. 94 ЗЗД, поради което ВКС не може служебно да следи и за очевидна неправилност в случая, доколкото неправилно е приложена диспозитивна норма, а не императивна материалноправна разпоредба. Не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, защото страните не са представили доказателства да са ги направили. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО