Определение № 47 от 09.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 352/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 60307/24.11.2021 г. по гр.д. № 4584/2021 г. на ВКС, IV-то ГО за оставяне без разглеждане на молба за отмяна на влязло в сила определение № 6866/02.09.2014 г. по гр.д. № 6157/2014 г. на Районен съд – Бургас от П. И. Д.. Определението се обжалва от П. Д. с оплаквания, че е незаконосъобразно. Ответникът „ВиК“ ЕАД със седалище [населено място] възразява, че частната жалба е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е с допустим предмет – арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК; в компетентност на настоящия, „друг“ по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на ВКС; от легитимирана страна – обжалваното определение отрича допустимостта на упражненото от жалбоподателя право на молба за отмяна; подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК – препис от определението е връчен на 30.11.2021 г., а частната жалба е подадена по пощата на 06.12.2021 г.; спазени са всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но е неоснователна. П. Д. е подала молба за отмяна на определение № 6866/02.09.2014 г. по гр.д. № 6157/2014 г. на Районен съд – Бургас за връщане на исковата й молба срещу „ВиК“ ЕАД на основание чл. 130 ГПК. С т. 6 на ТР № 7/2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС прие, че определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, не подлежат на отмяна по извънредния способ за контрол с изключение на определението по чл. 233 ГПК за прекратяване на делото поради отказ от иска. С обжалваното определение предходният състав е зачел задължителното действие на тълкувателното решение (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), а то не допуска по реда на извънредния способ за контрол да се отмени преграждащото влязло в сила определение по чл. 130 ГПК. Настоящият състав е длъжен да го потвърди. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят дължи възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт. Като съобрази изключително ниската степен на фактическа и правна сложност на делото и законовата възможност то да е под минималния размер по чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ (приложим по аналогия), настоящият състав го определя в размер от 20.00 лв. При тези мотиви, съдът