Определение № 50012 от 17.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 773/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Обжалвано е било решение от 29.11.2021г. по гр.д.№ 2107/2021 по описа на ОС – Варна. С решение от 31.10.2022г. ВКС е отменил решение от 29.11.2021г. по гр.д.№ 2107/2021 по описа на ОС – Варна в частта му, с която е уважен иск на М. С. Й. срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2, ал.1, т. 6 ЗОДОВ за разликата над 7818, 50 лв. /седем хиляди осемстотин и осемнадесет лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неимуществени вреди от изтърпяване на наказание над определения срок, и е постановено решение с което предявения от М. С. Й. иск срещу Прокуратурата на РБ, с правно основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 2000 /две хиляди/лева до 7818, 50 / седем хиляди осемстотин и осемнадест лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неимуществени вреди от изтърпяване на наказание над определения срок С молба от 28.11.2022 г. Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител, е поискала да се допълни решението от 31.10.2022 г. в частта му относно разноските, като бъде намален размера на присъдените такива от ОС Варна във въззивното производство. С допълнителна молба от 29.11.2022г. Прокуратурата на РБ е поискала на основание чл.78, ал.1 ГПК да бъдат намалени присъдените разноски при условията на чл.78, ал.5 ГПК. С молба от 09.01.2023г. ответникът по молбата М. В. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице предпоставките за изменение на решението в частта му относно разноските. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: Молбата е неоснователна. При постановяване на решението си Върховният касационен съд се е се е произнесъл по недължимостта на разноските в касационното производство. В касационната жалба и при разглеждане на спора по същество от ВКС Прокуратурата на РБ, чрез процесуалния си представител, не е направила искане за отмяна на въззивното решение и в частта му относно присъдените разноски, нито е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК за тяхната прекомерност. Искане за изменение на решението в частта за разноските съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК може да бъде направено в месечен срок от постановяване на същото и пред съответната инстанция, разглеждаща спора по същество. В случая Прокуратурата на РБ не е направила такова искане пред въззивния съд в предвидения за това срок, нито е обжалвала въззивнато решение в тази му част и същото е влязло в сила по отношение присъдени разноски за процесуално представителство на М. В. за производството във въззивната инстанция. Ето защо настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 248, ал. 1 ГПК и не следва да допълва постановеното от него решение от 31.10.2022 г., като се произнесе и по отношение размера на присъдените разноски с въззивно решение от 29.11.2021г. по гр.д.№ 2107/2021 по описа на ОС – Варна и намали същият. Предвид изложените съображения, съдът