Решение № 4991 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12257/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК)- Габрово, чрез главен юрисконсулт М. Недев, против Решение № 1362/15.10.2025 г., постановено по адм. дело №309/2024 г. по описа на Административен съд- Габрово, с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции № 07/РД-26-ЗСЛЗ-176 от 18.07.2024 г. в частта му по т.2, 3, 4 и 5. По т.1 от процесната заповед съдът е потвърдил заповедта вместо да отхвърли жалбата, но в тази част решението е влязло в сила като необжалвано. Касационният жалбоподател счита, че решението е частично неправилно поради необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и се претендират разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – МБАЛ „Д-р С. Х.“ ЕООД, при редовно призоваване, не излъчва представител и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното първоинстанционно решение е отменена Заповед за налагане на санкции № 07/РД-26-ЗСЛЗ-176 от 18.07.2024 г. на директора на РЗОК- Габрово в частта му по т.2, 3, 4 и 5, с която, на основание чл. 449, ал. 1, вр. с чл. 455, ал. 3, чл. 457, ал. 3 и чл. 453, ал.6 от Националния рамков договор за медицински дейности (НРД за МД) 2023-2025 г., на МБАЛ „Д-р С. Х.“ ЕООД е наложени санкция „финансова неустойка“ в размер на общо 1 450 лева. От фактическа страна по делото е установено, че МБАЛ“Д-р С. Х.“ЕООД- Севлиево е изпълнител по договор с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ с № 07-0247 от 18.10.2023 г. Със Заповед № 07/РД-25-37 от 19.01.2024 година на директора на РЗОК- Габрово е наредено да бъде извършена проверка на лечебното заведение от 19.01.2024 г. до 31.01.2024 г. Предмет на проверката е контрол по изпълнение на договора за оказване на болнична медицинска помощ. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № 35/31.01.2024 г., по който е постъпило възражение, а въпреки образуването на арбитражна преписка, изпратена към РК на БЛС- Габрово, арбитражна комисия не се е събрала. Констатирани са и две нарушения, свързани с неправилно водене на медицинска документация, като срещу тях не е подадено възражение. Същите са описани в т. 2 на Протокол №35/31.01.2024 г. – ИЗ 4333 по КП №1 „Стационарни грижи при бременност с повишен риск“ и ИЗ 4669 по КП №1. Впоследствие директорът на РЗОК- Габрово е издал оспорената заповед, с която е наложил финансова неустойка за пет броя нарушения на обща стойност 1 800 лева. В административния акт са описани случаите на четирима пациенти в болничното заведение по клинични пътеки /КП/– ИЗ 4364 по КП 74.1 „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобиларната система, панкреаса и перитонеума за лица над 18 години, ИЗ 4573 по КП 173 „Оперативни процедури на хранопровод, стомах и дуоденум със среден обем и сложност, при лице под 18 години“, ИЗ 4677 и ИЗ 4363 по КП 199.2 „Лечение на тумори на кожа и лигавица- доброкачествени новообразувания. В т. 5 са констатирани и двете нарушения, свързани с неправилно водене на медицинска документация, описани в т.2 на Протокол №35/31.01.2024 г. Първоинстанционният съд е изложил в решението си законовите положения на процедурата по извършването на контрол по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска помощ, което не е било нужно, но е приел правилно, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон, поради което е отменил административния акт частично- по т.2, 3, 4 и 5. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Въпреки възраженията на касатора, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че съдът е изложил достатъчно мотиви съгласно изискването на чл.172а, ал.2 АПК. От събраните доказателства, вкл. от третата СМЕ, безспорно е видно, че по трите случая- ИЗ №4573, ИЗ №4677 и ИЗ №4363, е била наложителна хоспитализация и извършване на съответните манипулации и изследвания в болнично заведение. Експертът е посочил, че са спазени критериите за дехоспитализация и е изпълнен диагностично- лечебният алгоритъм, а съдът правилно е кредитирал заключението, което е задълбочено и компетентно изготвено. Отговорено е на зададените, още с първата СМЕ, въпроси и е налице пояснение, което е допустимо при събиране на този вид доказателства, че и трите случая, описани в посочените ИЗ, могат да бъдат извършени в стационара на болничното заведение, но това зависи от възможностите, които самото лечебна заведение предоставя, а такива условия в случая липсват, тъй като няма обособена структура за извършване на амбулаторни операции. Правилен е изводът на съда, че от събраните по делото писмени доказателства, а именно приложените ИЗ №4333 и ИЗ №4669 по КП №1 „Стационарни грижи при бременност с повишен риск“, се установява безспорно, че изписаните медикаменти и консумативи, свързани с лечението на двете пациентки, са отбелязани на гърба на температурния лист, с което обаче не се нарушава разпоредбата на чл. 324, т. 15 от НРД МД 2023- 2025 г. В нея не е налице изискване къде точно в температурния лист следва да се запишат използваните в хода на лечението на здравноосигуреното лице лекарства, осигурени от изпълнителя на болничната медицинска помощ и описанието им на гърба на температурния лист не представлява нарушение, а освен това има поставени стрелки, че следва листът да се обърне. Поради това и в тази част оспорената заповед се явява незаконосъобразна. Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,