Определение № 1668 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11017/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, вх. № 27039 от 25.09.2024 г., от „Сердика електроникс“ ЕООД с ЕИК 175402761 и със седалище и адрес на управление в София, на ул. „Янко Забунов“, бл. 59, вх. А, ет. 3, ап. 7 за отмяна на влязло в сила Определение № 7844 от 25.06.2024 г., постановено по адм. д. № 6004 по описа за 2024 г. на Върховния административен съд. С определението, чиято отмяна се иска, състав на първо отделение на Върховния административен съд, в производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е отменил Определение № 4365/24.04.2024 г. по адм. д. № 11988/2023 г. на Административен съд – София-град и вместо него е постановил изменение на Решение № 1831/20.03.2024 г. по адм. д. № 11988/2023 г. на Административен съд – София-град в частта му за разноските, като размерът на присъдените в полза на „Сердика електроникс“ ЕООД разноски от 60600.00 лв. е намален на 1000.00 лв. Искането е с правно основание чл. 239, т. 4 АПК. Твърди се, че определението, чиято отмяна се иска, противоречи на Решение № 1831/20.03.2024 г. по адм. д. № 11988/2023 г. на Административен съд – София-град. Искателят поддържа, че в мотивите на определението на касационната инстанция е посочено, че задълженията на дружеството-искател, установени с оспорения от него по адм. д. № 11988/2023 г. на Административен съд – София-град Ревизионен акт № Р-2210-1304371-091-001/02.06.2023 г., издаден от органи по приходите на Национална агенция за приходите (НАП), са погасени по давност на основание чл. 171, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като съставът на Върховния административен съд е посочил, че абсолютната 10-годишна давност е изтекла в хода на ревизията, „а това според ВАС обуславя приложението на чл. 160, ал. 4 ДОПК“, докато в противопоставеното решение на Административен съд – София-град този съд е приел, че оспореният Ревизионен акт е постановен при допуснато в хода на ревизията съществено нарушение, поради което следва да бъде отменен, като незаконсоъобразен, и само за пълнота е посочено, че задълженията на дружеството, установени с обжалвания ревизионен акт са погасени по давност на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК и че абсолютната 10-годишна давност е изтекла в хода на ревизията. Доколкото противопоставеното Решение № 1831/20.03.2024 г. не е обжалвано и е влязло в сила, искателят, като се позовава на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, изразява становище, че с определението, чиято отмяна се иска, касационната инстанция е игнорирала крайния извод на Административен съд – София-град в Решение № 1831/20.03.2024 г., че Ревизионен акт № Р-2210-1304371-091-001/02.06.2023 г., издаден от органи по приходите на НАП, е незаконосъобразен и е преразгледала този въпрос, което подчертава, че е недопустимо с оглед формираната по същия сила на пресъдено нещо. Ответната по искането за отмяна страна – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление на НАП, не изразява становище по нея в срока по чл. 242, ал. 3 АПК. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, приема, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 от с.з., но е процесуално недопустимо, поради липса на годен за отмяна предмет. Съображенията за това са следните: По делото се установява следното от фактическа и правна страна: С Решение № 1831/20.03.2024 г. по адм. д. № 11988/2023 г. на Административен съд – София-град, по жалба на „Сердика електроникс“ ЕООД, е отменен Ревизионен акт № Р-2210-1304371-091-001/02.06.2023 г., издаден от органи по приходите на НАП, потвърден в оспорената част с Решение № 1572/03.11.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП – София при Централно управление на НАП, с което на дружеството са установени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност в общ размер на 1105045.21 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 1287385.74 лв. Наред с това НАП е осъдена да заплати на дружеството направените по делото разноски в размер на 60600.00 лв. С молба, вх. № 13658 от 05.04.2024 г. (л. 187 от адм. д. № 11988/2023 г. на Административен съд – София-град), директорът на Дирекция ОДОП – София при Централно управление на НАП, чрез упълномощен процесуален представител, поискал изменение на Решение № 1831/20.03.2024 г. в частта му за разноските, като същите бъдат намалени от присъдената сума в размер на 60600.00 лв. до сумата от 1000.00 лв. С Определение № 4365/24.04.2024 г. по адм. д. № 11988/2023 г. на Административен съд – София-град, молбата на директора на Дирекция ОДОП – София при Централно управление на НАП с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК е оставена без уважение. Той го обжалвал пред Върховния административен съд. Образувано е е адм. д. № 6004/2024 г. по описа на касационната инстанция, по което е постановено определението, чиято отмяна се иска. В мотивите на този съдебен акт, състав на първо отделение, като съобразил нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК, се е аргументирал, че, доколкото е налице колизия между разбирането на решаващия състав на Административен съд – София-град относно отговорността за разноските и техния размер и мотивите, обективирани в Решение № 1831/20.03.2024 г., както и противоречие между мотивите на посоченото решение и неговия диспозитив, отговорността за разноските по конкретния казус е следвало да се понесе от дружеството. Поради това е отменил обжалваното с частната жалба на директора на Дирекция ОДОП – София определение и е постановил изменение на Решение № 1831/20.03.2024 г. по адм. д. № 11988/2023 г. на Административен съд – София-град в частта му за разноските до поискания от процесуалния представител на директора на Дирекция ОДОП – София размер от 1000.00 лв. При тази фактическа и правна установеност, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема следното: Съгласно чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. С определението, чиято отмяна се иска, Върховният административен съд се е произнесъл в производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, като е отменил определение за разноски, подлежащо на инстанционен контрол по силата на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Това определение на касационната инстанция не е от категорията на актовете, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 предл. второ АПК, тъй като не е по движението на съдебното производство пред касационния съд и не прегражда развитието на касационното дело и пътя на защита. Производството по чл. 248 ГПК е част от съдебното производство и се инициира в определен от закона срок за допълване на постановен съдебен акт относно разноските или за изменение на постановен съдебен акт в частта относно вече присъдените разноски. Целта на съдебното производство по чл. 248 ГПК е да се отстранят пропуски или грешки на съда, ако искането за разноски не е разгледано, съответно ако такива са неправилно присъдени, с оглед на което определението за разноските няма самостоятелен характер. То разрешава единствено спора по претенциите за разноски и е част от произнасянето по съответния съдебен акт, а обжалваемостта му следва от обжалваемостта на съдебния акт, който се изменя или допълва.Доколкото искането за отмяна на „Сердика електроникс“ ЕООД касае определение, основано на чл. 248 ГПК, което не подлежи на отмяна по реда на чл. 237 АПК, същото следва да бъде оставено без разглеждане, като недопустимо, а производството по делото да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия