Определение № 12980 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11484/2025 г.

Образувано е по частна жалба на заместник министъра на околната среда и водите против определение № 11000/29.03.2025 г. по адм. дело № 1952/2025 г. на Административен съд София – град, с което е отменено негово писмо изх. № УО-157/13.01.2023 г. и му е изпратена административната преписка за издаване на акт по съществото на искането, направено със заявление вх. № УО-157/03.10.2022 г. по описа на Министерството на околната среда и водите. Ответникът по частната жалба – „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД, гр. София изразява становище за недопустимост, позовавайки се на Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. по тълкувателно дело № 10/2019 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд и трайната практика на съда по въпросите на оспорването на актовете по чл.197 АПК. Частната жалба е недопустима. Административният съд обосновано е квалифицирал писмо изх. № УО-157/13.01.2023 г. на заместник министъра на околната среда и водите като процесуален отказ за образуване на административно производство и е разгледал спора по реда на чл.197 и сл. АПК. С определение №10531/29.10.2025 г. по адм. дело № 9111/2025 г. тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение е отменил определение № 16592/15.05.2025 г. по адм. дело № 1952/2025 г. на Административен съд София – град, с което е била върната настоящата частна жалба. Дал е указания за нейното администриране и придвижването ѝ до Върховния административен съд, като касационна жалба срещу изричен отказ по чл.145 АПК. Указанията на касационната инстанция са дадени в нарушение на Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. по тълкувателно дело № 10/2019 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Процесуалните действия на Административен съд София - град по администриране на частната жалба на заместник министъра на околната среда и водите против определение № 11000/29.03.2025 г. по адм. дело № 1952/2025 г. по описа на съда са били законосъобразни и процесуално издържани. Същите са съответствали на трайната практика на Върховния административен съд по подобен род дела, в това число и на тълкувателната дейност. Административният съд е спазил дадените му с определение №10531/29.10.2025 г. по адм. дело № 9111/2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд указания, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 235, ал.2 АПК. Приел е, че последните са задължителни за него, макар в хипотезата им на конкуренция с Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. по тълкувателно дело № 10/2019 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд същите да са погрешни. (Определението на тричленния състав на Върховния административен съд е подписано с особено мнение от съдията – докладчик.) Тези указания, задължителни за по-долния съд (чл.235, ал.2 АПК), не са задължителни за настоящия състав на Върховния административен съд. Производството пред Административен съд София – град правилно е образувано по реда на чл. 197 и сл. във връзка с чл. 93, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците по жалба на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД, гр. София срещу писмо изх. № УО-157/13.01.2023 г. на заместник министър на околната среда и водите. Писмото е издадено по заявление за продължаване срока на действие на разрешение №ООп-ИУЕЕО-03-03/08.01.2020 г. на дружеството, с което е поискано на основание чл. 89, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците да бъде продължено действието на разрешение на организация по оползотворяване на отпадъци от 25.02.2013 г., изменено с последващи решения на органа от 22.04.2014 г. и 08.01.2020 г. С оспореното писмо искането на дружеството е оставено без разглеждане като просрочено. За да остави без разглеждане частната жалба срещу Определение № 11000/29.03.2025 г. по адм. дело №1952/2025 г., Административен съд София – град законосъобразно е констатирал, че тя е недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК във вр. с чл. 236 АПК. Правилно и в съответствие с чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт административният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. по т. д. № 10/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия на Върховния административен съд, според което не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта. Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове (чл.130, ал.2 ЗСВ). В случая произнасянето на АССГ е съобразено с производството по глава десета, раздел IV АПК и е в рамките на правомощията на съдебната инстанция по чл. 200, ал. 1 АПК. Мотивите на мнозинството на тричленния състав на Върховния административен съд в определение №10531/29.10.2025 г. по адм. дело № 9111/2025 г. са ирелевантни за настоящото производство и досежно квалификацията на предмета на спора. Видно от съдържанието на оспорения акт - писмо изх. № УО-157/13.01.2023 г. на заместник министър на околната среда и водите е, че с него е отказано да бъде разгледано подаденото заявление на „Национална организация по оползотворяване и рециклиране на отпадъци“ АД, гр. София за продължаване срока на действие на разрешение на организацията за оползотворяване на негодни за употреба батерии и акумулатори и същото следва да се квалифицира като отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, поради което е акт по смисъла на чл. 197 АПК. Инстанционен контрол за законосъобразността на съдебния акт, постановен в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, може да бъде реализиран само от страните в административното производство. Разпоредбата на член 27, ал. 1 АПК определя, че страни в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. Административният орган не е страна в административното производство, а решаващ орган и като такъв той не е носител на субективното право на оспорване на постановения от съда акт. За административния орган определението на съда по чл. 200, ал. 1 АПК е окончателно. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по тълкувателно дело 10/2019 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, с което е постановено, че "не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта". По изложените съображения частната жалба на заместник министъра на околната среда и водите против определение № 11000/29.03.2025 г. по адм. дело № 1952/2025 г. на Административен съд София – град, с което е отменено негово писмо изх. № УО-157/13.01.2023 г. и му е изпратена административната преписка за издаване на акт по съществото на искането, направено със заявление вх. № УО-157/03.10.2022 г. по описа на Министерството на околната среда и водите следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение