Определение № 919 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 652/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Ц. Н., от гр. София, приподписана от процесуалния му представител адвокат Р. Дишовски, против определение № 42025/15.12.2025 г. постановено по адм. дело № 13154/2025 г. по описа на Административен съд-София град, ІІ отделение, 83-ти състав. Изложени са съображения, че определението е необосновано и неправилно, поради което следва да бъде отменено. Ответната страна - кмета на район "Искър" при Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Станчева, изразява становище за неоснователност на частната жалба и прави искания за оставяне в сила на оспореното определение и присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, намира, че частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК от легитимирано лице, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. Ц. Н., от гр. София, подадена срещу "покана за освобождаване на общинско жилище", обективирана в писмо изх.№ РИС25-ГР94-2443-3/11.11.2025 г., изпратено му от кмета на район "Искър" при Столична община. С атакуваното определение № 42025/15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 13154/2025 г. по описа на Административен съд-София град, ІІ отделение, 83-ти състав, жалбата и направеното с нея искане за спиране на предварителното изпълнение на акта са оставени без разглеждане, а съдебното производство е прекратено, по мотиви, че не е налице подлежащ на оспорване пред съд, индивидуален административен акт, обективиран в обжалваното писмо, /с което лицето е поканено в 14-дневен срок доброволно да освободи общински имот/ - на основанието по чл. 159, т. 1 АПК. В тази връзка от състава на административния съд са изложени изцяло обосновани от данните по делото констатации, че видно от съдържанието на оспореното писмо, с него е отправена покана за доброволно освобождаване на общинско жилище, с предупреждението, че при безрезултатното изтичане на предоставения за това срок ще се пристъпи към принудително изземване на имота от лицата, адресати на писмото. При тези данни правилен се явява направеният от АССГ извод, че в случая не е налице подлежащ на оспорване по съдебен ред, индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, засягащ права и интереси на подателя на жалбата пред първоинстанционния съд, още по-малко - акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона. С оглед така установеното, настоящият състав на ВАС приема, че в случая са били налице условията за прекратяване на производството по подадената от М. Ц. Н. жалба и обективираните в нея искания, по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК, поради което и административният съд е постановил правилно определение, оставяйки без разглеждане жалбата, срещу писмо, което няма характера на подлежащ на оспорване пред съд, административен акт. Предвид изхода от спора основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, предвид данните за осъществено по отношение на кмета на район "Искър" при СО, процесуално представителство. Поради това, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община сумата от 100лв - определен от съда размер на това възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав