Определение № 9093 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8502/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Д. Ш., чрез пълномощника адв. К. Димчев, АК- Пазарджик,против определение №22600/05.06.2026г по адм.д.№ 5911/2026г по описа на АССГ,с което на основание чл. 159, ал. 1, т. 1 АПК съдът е прекратил производството по делото. Релевира възражения за неправилност. Намира за неправилни доводите на първоинстанционния съд, че ясно е заявил в жалбата относно подадено на 10.03.2026 по ел. път искане до „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за предоставяне на информация на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016, относно Договор за потребителски кредит с идентификатор №114741291,по което заявление липсва произнасяне от адм.на данни.Неправилно съдът е приел,че липсва такова подадено заявление,като се е позовал на друго заявление по друг договор до същия администратор на лични данни. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът в срока за отговор,не е депозирал такъв. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съдебният състав мотивира, че същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна с правен интерес. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на В. Ш., чрез пълномощника адв. К. Димчев против мълчалив отказ на е „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД ,с който е отказан достъп за предоставяне на заявените от В. Ш. за получаване копия от документи и носители на лични данни за посочения период и във връзка с Договор за потребителски кредит с идентификатор №114741291, посочен в издадената му справка от БНБ – ЦКР, както и на информация за извършените по този договор плащания, от която да са видни погашенията по договора- размер на постъпилите суми и датите на постъпването им. С оспореното определение № 22600/05.06.2026г съдът е оставил без разглеждане депозираната жалба като недопустима,като е приел,че искане е било депозирано от Ш. във връзка с Договор за потребителски кредит с идентификатор №114664013 в ЦКР към БНБ, а не във връзка с Договор за потребителски кредит с идентификатор №114741291 в ЦКР към БНБ. В приложимия едномесечен срок, администраторът е удовлетворил искането,като в едномесечния срок е отговорил на заявителя по заявление касаещо Договор за потребителски кредит с идентификатор №114664013 в ЦКР към БНБ.Първоинстанционният съд е направил извод,че при липса на отправено искане до администратора във връзка с Договор за потребителски кредит с идентификатор №114741291 в ЦКР към БНБ, липсва сезиране, поставящо началото на срока за произнасяне, което пък препятства формирането на твърдения с жалбата мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК.Поради което и на основание чл.159 т.1 от АПК е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. С жалбата си до съда страната ясно и еднозначно е заявила твърдение за липса на отговор по заявление от 10.03.2026г отправено до ответника„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД относно предоставяне на информация на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г във връзка с вписан в ЦКР към БНБ Договор за потребителски кредит с идентификатор №114741291.Към жалбата е приложил и извлечение от електронната поща от имейл •••@••• на 10.03.26 до ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД до имейл dpo@tbibank.bg съдържащо два прикачени файла-на заявление и пълномощно,видно от които със заявлението до ответника е поискана информация по договор за потребителски кредит с идентификатор №114741291. В срока за отговор до съда от ответника,в първоинстанционното производство „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е изпратило адм.преписка и становище по жалбата,касаещо заявление постъпило на 09.03.2026г за информация относно договор за потребителски кредит сключен с Ш. с идентификатор №114664013.Посочил е и ,че заявление за информация по договор №114741291 не било отправено. Без да коментира приложените доказателства по делото /включително приложените към жалбата писмени доказателства от оспорващия –извлечение от цитираната по-горе ел.поща и копие от заявлението от 10.03.2026г/,без да извърши дължимата проверка на твърдяните от страните факти, съдът прави необоснован извод, че заявление по договор №114741291 не било отправено ,съответно и липсва формиран мълчалив отказ,като неправилно на осн.чл.159 т.1 АПК е прекратил производството. Изложеното обосновава неправилност на обжалваното определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на състава на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Поради което и на основание чл. 235, ал. 1 АПК настоящият състав на пето отделение на Върховния административен съд