Определение № 2706 от 23.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1074/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК. Постъпила е частна жалба от М. Д. Д., срещу определение №895 от 31.03.2025г. по ч.гр.д. №782/2025г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против разпореждане №264051/03.10.2024г. по гр.д. №15836/2018г. на Софийски градски съд. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с практиката на ЕСПЧ, като моли същото да бъде отменено. Поддържа, че е нарушено правото му на безпристрастен процес, като изтъква доводи за наличие на основания за отвод на съдия В. В. – докладчик в първоинстанционното производство. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да приеме, че частната жалба е недопустима, съставът на Софийски апелативен съд е изложил мотиви, че с обжалваното пред него разпореждане на първоинстанционния съд е даден едноседмичен срок на ищеца в производството М. Д. да направи уточнения на исковата молба, поради констатирана от съда нередовност на същата. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.274 от ГПК разпореждането за даване на указания на ищеца не подлежи на обжалване. Във връзки с изложените от частния жалбоподател оплаквания и искания да бъде задължен съдия В. да се отведе от разглеждане на делото е направена изрична констатация, че обжалваното разпореждане не е постановено от него, а от съдия К. М.. Преценката на въззивния съд за недопустимост на частната жалба срещу разпореждането на СГС е правилна. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК на въззивно обжалване подлежат определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на производството, както и определенията, за които това е изрично предвидено. Съгласно задължителните указания по т.5 от Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС преграждащи са определенията за прекратяване, спиране или отказ за възобновяване на спряно производство, тоест тези, с които фактически се прегражда възможността за постановяване на акт по същество на заявеното искане за защита на спорното материално право. Приравнени на тях са едноличните разпореждания на съдия от първоинстанционен съд за връщане на нередовна искова молба. В случая разпореждането, с което на ищеца се дават указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, не прегражда развитието на висящото пред първоинстанционния съд производство. Същевременно не е предвидена и изрична възможност за обжалване на това разпореждане. При неизпълнение на неправилни указания и последващо връщане на исковата молба, защитата на ищеца се осъществява чрез обжалване на разпореждането за връщане на исковата молба. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно. Предвид горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.