Определение № 176 от 16.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 984/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Старозагорския окръжен съд от 13.05.2011 г. по гр.д. № 158/2011, с което е потвърдено решението на Казанлъшкия районен съд от 18.01.2011 г. по гр.д. № 2725/2010, с което е прекратен брака поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи. Недоволна от решението е касаторката С. Р. С., представлявана от адв. П. Г. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността констатацията за дълбоко и непоправимо разстройство на брака да бъде основана на противобрачно поведение, което не се твърди в исковата молба и по материалноправния въпрос за възможността разстройството на брака да се дължи на поведение, което страните са имали и преди сключването на брака, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата С. С. С., представляван от адв. С. И. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, а въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеният иск е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен поради охладняването на отношенията между страните и установената трайна фактическа раздяла. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като първият правен въпрос не обуславя решението по делото, в исковата молба се твърди, че ответницата е напуснала семейното жилище в Б.. Вторият правен въпрос обуславя решението по делото, но не е решен в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че трайната фактическа раздяла не се състои само в разделно живеене на съпрузите. Такова тяхно поведение е правно ирелевантно, ако не е довело да промяна в отношенията им. Трайната фактическа раздяла има значение, ако е свързана с охладняване на отношенията между съпрузите поради изгубване на взаимното уважение и доверие и установяване на неприязнени или отношения на индиферентност. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение