Решение № 16420 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4612/2013 г.

Решение № 16420 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4612/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Зам. директор на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, оправомощен съгласно Заповед № ЗЦУ-147/15.02.2013 г. против Решение № 300/11.02.2013 г., постановено по адм. д. № 1961/2012 г. по описа на Административен съд-Пловдив, Х състав. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионен акт (РА) № 091105246/09.03.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 548/17.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Към касационната жалба е приложена Заповед № ЗЦУ-147/15.02.2013 г. на Изпълнителния директор на ЦУ на НАП. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Атанас Иванов Илиев, редовно призован не се явява. В подробни писмени бележки процесуалният му представител адв. Пачилова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по съществото е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на ревизираното лице е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 14 798. 40 лева и лихви в размер на 10 792.82 лева и данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 5 080.90 лв. и лихви-3 028.53 лв. За да отмени установените данъчни задължения съдът е приел за доказани доходи от трудова дейност във ФРГермания и Кралство Холандия, които са придобити Илиев преди ревизирания период въз основа на представените към жалбата против РА фишове за изплатени заплати от германски работодатели. Приел е, че за 2006 г. приходите от покупко- продажба на недвижим имот възлизат на 24 660 лева, а не 160 лева, както е приел ревизиращият орган. Съдът се е позовал на влязъл в сила РА № /161106415/13.02.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив по отношение на Алина Илиева, съпруга на Атанас Илиев и при установена данъчна основа за облагане в условията на СИО, при същите предпоставки и при приложимост на чл. 19 от СК. Решението е правилно. Ревизията е по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, при констатирано превишение на извършените разходи над доказаните приходи за данъчни периоди 2005 г. и 2006 г. Относно началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2005 г. Жалбоподателят е поддържал, че към посочената дата е разполагал със спестявания от получена работна заплата във Федерална република Германия и Кралство Холандия през периода 1990-2003 г. и зеленчуково производство и отглеждане на животни през 1997 г. -1999 г. За доказване на получените средства от работна заплата пред съда са ангажирани доказателства, че РЛ е работило във ФРГ и Кралство Холандия. От представените пред административния орган 6 бр. фишове за изплатена работна заплата от немски работодатели за м. 06, 10 и 11.1992 г., м. 02.1993 г., м. 10, 12.1995 г. е установено, че за посочените периоди РЛ е работило в Германия и получавало посочените в тези фишове размери на възнаграждение. Относно твърденията за получени доходи от трудова дейност във Федерална република Германия и Кралство Холандия съдът подробно е обсъдил и правилно е взел предвид резултатите от извършената ревизия на съпругата на ревизираното лице за същия период. Предвид изложеното, обосновано на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че ревизираното лице е доказало притежанието на э от посочената парична сума към 01.01.2005 г. като оправдание на по-късно направените разходи. Обосновани са и изводите на административния съд и досежно приетият за доказан приход от продажба на недвижим имот през 2006 г. и то при наличие на влязъл в сила РА по отношение на съпругата на Илиев, в който приходният орган е приел, че доказаният приход от процесната продажба за Алина Илиева е половината от продажната цена на имота а именно 24 660 лева. Продажната цената на недвижимият имот, представлява заплатена сума от 320 лева платени в брой, а сумата от 49 000 лева след отпускане на кредит на купувача. Спорен е бил въпросът за кредитиране на частни документи - фишове за работна заплата, издадени от немски работодатели, представени от ревизираното лице с жалбата при административното обжалване на ревизионния акт пред горестоящия административен орган. С решението ДД "ОУИ"-Пловдив е приел, че тези фишове са неотносими към спора с и не доказват тезата на ревизираното лице за произход на налични средства, тъй като са нови и не са представени по време на ревизията. Същите доводи се поддържат и в касационната жалба, които са неоснователни. Действително видно от данните по преписката първоначално издаденият ревизионен актА е бил отменен от ДД "ОУИ"-Пловдив и преписката е била върната за повторна ревизия, при която е издаден процесния ревизионен акт. Ревизираното лице е следвало да представи всички относими към спора доказателства още в хода на ревизионното производство, а не едва с жалбата до горестоящия административен орган. От друга страна, обсъдени в съвкупност всички събрани по делото доказателства, потвърждават че депозитът от 81 960 щатски долара, разкрит на името на съпругата на ревизираното лице са средства придобити от работа в чужбина. Твърденията на административният орган, че фишовете за работна заплата са представени за първи път едва при административното обжалване, поради което обстоятелствата по тях не могат да бъда проверени от приходната администрация, не намира подкрепа в закона, тъй като нормата на чл. 155, ал. 1 от ДОПК определя горестоящия административен орган ДД "ОУИ" като решаващ орган, който разглежда жалбата по същество и в това си правомощие, съобразно разпоредбата на ал. 2 и ал. 3 решаващия орган може да събира нови доказателства, може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично РА в обжалваната част. При тези обстоятелства, може да се приеме че, фактическите констатации на приходните органи са оборени при условията на пълно доказване. С оглед анализа на спорните за ревизионното и първоинстанционното производство доказателства, следва да се приеме, че административния съд е формирал законосъобразни и обосновани правни изводи, с оглед тежестта на доказване и приложените по делото доказателства и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед заявеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба, на последния следва се присъдят 300 лева разноски за касационната инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение