Определение № 112 от 06.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10621/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. В. С., чрез адв. Лалова като процесуален представител, против определение № 7519 от 08.07.2025 г., постановено по адм. дело № 6086/2025 г. по описа на Върховния административен съд. Излагат се доводи за неправилност на определението поради противоречие със закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 и чл. 215, т. 4 АПК, оставя без разглеждане като недопустима частната жалба на А. В. С. срещу определение № 1234 от 20.09.2024 г. по чанд № 434/2024 г. на Административен съд Видин и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат, съдът приема, че частната жалба е насочена срещу съдебен акт, неподлежащ на обжалване, тъй като е постановен в касационно производство по реда на чл. 63г ЗАНН, поради което е окончателен. Определението е правилно. С определение № 1234 от 20.09.2024 г. по канд № 434/2024 г. на Административен съд - Видин е отхвърлена жалбата на С. срещу определение № 1038 от 04.06.2024 г. по анд № 591/2024 г. на Районен съд - Видин, с което жалбата му срещу НП № 000138/07.06.2022 г. е оставена без разглеждане като просрочена, а производството по делото е прекратено. Разпоредбата на чл. 63в ЗАНН предвижда двуинстанционен съдебен контрол по наказателни постановления, като касационното производство се провежда по реда на глава дванадесета от АПК, с основанията по НПК пред съответния административен съд. В чл. 63г ЗАНН е регламентирано, че в предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред административния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 131 АПК съдебните производства по този закон са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго. В случая нито в АПК, нито в ЗАНН е предвидено друго. С произнасянето на Районен съд - Видин с определение по допустимостта на оспорването срещу наказателното постановление, както и на Административен съд - Видин по частната жалба срещу това прекратително определение, редът за съдебен контрол е изчерпан. Правилно тричленният състав приема, че определението на Административен съд - Видин е постановено в производство, в което същият правораздава като касационна инстанция. Актовете му не могат да бъдат предмет на последващо съдебно обжалване поради липса на процесуален ред за това. При тези данни и на основание чл. 215, т. 4 АПК във вр. с чл. 236 АПК частната жалба законосъобразно е оставена без разглеждане от тричленния състав. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Пред настоящата инстанция и на основание чл. 125 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) са отправени искания за образуване на тълкувателно дело по следните въпроси: 1. Изясняване на реда и начина на връчване на санкционни актове, като се вземе предвид чл. 83 ЗАНН, който изрично препраща към разпоредбите на НПК. Допустимо ли е по правилата на НПК връчването на санкционен акт чрез пощенски оператор? и 2. Какъв е редът за обжалване на преграждащи производствата актове, постановени от административните съдилища, които действат като втора инстанция? Петчленният състав не е сред субектите по чл. 125 ЗСВ, които могат да правят искане за приемане на тълкувателно решение. Като съобрази т. 8 от Правилата за приемане на тълкувателни решения от Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд и от Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния административен съд, приети на основание чл. 131а ЗСВ, настоящият състав намира, че не следва да изпраща частната жалба, съдържаща исканията за приемане на тълкувателно решение по поставените в нея въпроси на Звеното за анализи и тълкувателна дейност на Върховния административен съд по следните съображения: Първото искане се основава на противоречива практика на административните съдилища, която касае съществото на спора. Доколкото в случая се разрешава процесуален въпрос, а именно допустимо ли е оспорване на съдебен акт, постановен в производство по ЗАНН от касационната инстанция, то в настоящото производство не следва да се извършва проучване и преценка относно наличието или липсата на противоречиви съдебни актове по идентични казуси, свързани с начина на връчване на наказателно постановление чрез пощенски оператор. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че обжалваното определение е постановено в противоречие и при неспазване на дадените с определение № 5549 от 28.05.2025 г. по адм. дело № 3297/2025 г. на Върховния административен съд указания. С това определение е обезсилено определение № 57 от 15.01.2025 г. на тричленен състав на Административен съд – Видин, действащ като касационна инстанция по канд № 434/2024 г. предвид неприложимостта на нормата на чл. 213а, ал. 2 АПК и частната жалба на С. срещу определение № 1234 от 20.09.2024 г. по същото дело е изпратена на председателя на седмо отделение на Върховния административен съд за администриране. Противно на наведените от частния жалбоподател доводи в него липсват указания за разглеждане на предявената частна жалба по същество. В тази връзка отправеното искане за приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос също не следва да се изпраща на Звеното за анализи и тълкувателна дейност на Върховния административен съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав