Определение № 347 от 16.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1262/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Врачанския окръжен съд от 17.05.2011 г. по гр.д. № 205/2011, с което е потвърдено решението на Мездренския районен съд от 07.02.2011 г. по гр.д. № 964/2010, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма], София, представляван от юрк. К. А., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправниа въпрос за допустимостта на свидетелските показания на пълномощника на страната в материалното правоотношение, предмет на делото, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата Е. Г. Г., представлявана от адв. Вл. Ч. от ВАК я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос не обуславя обжалваното решение и няма претендираното значение, а въззивното решение е по същество правилно, тъй като дори да бяха обсъдени свидетелските показания на пълномощника, това не би променило изводите на съда с оглед данните за неговата заинтересованост. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като “главен касиер” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 167/17.09.2010, поради липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа. Ищцата е допускала грешки в работата си, но те са отстранени без вреда за банката или нейни клиенти, а останалите пропуски на ищцата не са установени по делото, тъй като свидетелските показания на директора на клона, който е подписал заповедта за уволнение по пълномощие, са недопустими, тъй като той не може да бъде едновременно представител на страна и свидетел. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение