Определение № 1358 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 952/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на А. Ц. Ж., подадена чрез адвокат К. Кръстанов против Определение № 42572/18.12.2025 г. по административно дело № 4249/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е върната касационната й жалба срещу Решение № 35508/28.10.2025 г., постановено по същото дело. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради които се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че указанията на съда, целящи отстраняване нередовността на касационната жалба били изпълнени в срок, за което се представят доказателства. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за основателна. Съдът е постановил оспореното определение поради неизпълнено указание за внасяне на държавна такса в размер на 70 лева по сметка на Върховния административен съд в 7-дневен срок и представяне на доказателства за това. Установил е, че това указание е редовно съобщено на адвокат Кръстанов на 01.12.2025 г., като в 7-дневния срок до 08.12.2025 г. включително не е било изпълнено. Няма спор относно датата, на която разпореждането на съда за необходимостта от внасяне на дължимата държавна такса е било съобщено на процесуалния представител на оспорващата. Спорът се състои относно обстоятелството дали и кога е изпълнено съдебното разпореждане. Към частната жалба са представени доказателства от които се установява, че молба от А. Ж. с приложена към нея разписка за извършено на 08.12.2025 г. плащане в размер на 70 лева държавна такса за касационна жалба по дело № 4249/2025 г., е изпратена на Административен съд – София град на 08.12.2025 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване, в която е отразено, че молбата е адресирана до СРС, поради което вероятно не е била приложена по процесното дело. Действително, молбата към която е приложен вносния документ, удостоверяващ платената държавна такса е адресирана до друг съд, макар и с вярно посочено дело и жалбоподател. Но, същата е изпратена в указания 7-дневен срок, в който срок е била заплатена и дължимата държавна такса по сметка на ВАС. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 АПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма, както и когато молбата е подадена в срок в друг съд, какъвто е процесния случай. Предвид изложените мотиви и прилагайки правилото на чл. 62, ал. 2 ГПК, следва да се приеме, че указанието на съда по редовността на касационната жалба е било изпълнено в срок, поради което неправилно касационната жалба на А. Ц. Ж., е била върната. Оспореното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,