Определение № 5148 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3982/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Ш., чрез адв. Ройнов, против определение № 1748 от 16.02.2026 г., постановено по адм. дело № 360/2026 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта, с която жалбата на Г. Ш. против законосъобразността на решение №472, взето с Протокол №15 от 27.11.2024 г. на Общински съвет – Асеновград, с което е одобрен ПУП-ПРЗ по реда на чл.16 от ЗУТ на част от територията на ЖК „Юг“, гр. Асеновград и част от местност “Параколово“ в землището на гр. Асеновград, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Общински съвет - Асеновград не изразява становище по частната жалба.. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество – неоснователна. За да постанови обжалваното определение, Административен съд - Пловдив приема, че заявеното искане от Г. Ш. за отмяната на оспореното решение на Общински съвет – Асеновград като незаконосъобразно е просрочено, поради което оставя без разглеждане жалбата и прекратява производството по делото на основание чл. 159, т. 5 АПК. Определението е правилно. Съответен на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че срокът за оспорване на решение №472, взето с Протокол №15 от 27.11.2024 г. на Общински съвет – Асеновград, е изтекъл към момента на подаване на жалбата, която се явява просрочена и съответно процесуално недопустима. Оспореното решение на Общински съвет – Асеновград е издадено на основание чл. 16 ЗУТ, съобщава се чрез обнародване в "Държавен вестник" и подлежи на оспорване в 30-дневен срок от обнародването му съгл. чл. 215, ал. 4 ЗУТ. В случая решението на Общински съвет – Асеновград е обнародвано в "Държавен вестник" бр. 110/31.12.2024 г., поради което 30-дневният срок за оспорване изтича на 31.01.2025 г., а жалбата против административния акт е подадена на 06.02.2026 г., т. е. повече от година по-късно. Изтичането на срока преклудира правото на оспорване, поради което правилно жалбата на Г. Ш. е приета от първоинстанционния съд за недопустима в хипотезата на чл. 159, т. 5 АПК и на това основание е оставена без разглеждане по отношение искането за отмяна на решението като незаконосъобразно, като производството по делото в тази част е прекратено. Възражението на жалбоподателката, че оспореното решение не е обжалвано от нито един от собствениците на имоти, засегнати от плана, защото са в неведение и не четат "Държавен вестник" е ирелевантно за редовността на съобщаването на решението на Общински съвет – Асеновград и не променя горните изводи. Решението на общинския съвет е съобщено по предвидения в срециалния закон ЗУТ ред - чл. 129, ал. 1 ЗУТ. Процедурата е спазена, поради което следва да се приеме, че съобщаването е редовно и от датата на обнародване на решението започва да тече 30-дневният срок за оспорване, изрично визиран в нормата на чл.215, ал.4, предл.първо ЗУТ / „Жалбите и протестите се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14-дневен срок от съобщаването му, а когато актът се съобщава чрез обнародване в "Държавен вестник" - в 30-дневен срок от обнародването му/. Предвид горното се явява неоснователно възражението по частната жалба за противоречие на визирания в ДВ срок за обжалване с нормата на чл.60,ал.3 ГПК, субсидиарно приложима по смисъла на чл.144 АПК. Искането на частния жалбоподател за сезиране на Конституционния съд на Република България по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията за противоречие на чл.215,ал.4 ЗУТ с чл.17, ал.3 от Конституцията на Република България е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като по конкретното дело се обжалва решение за одобряване на първоначален план по чл. 16 ЗУТ, който план макар и да има транслативен ефект, не отчуждава имотите на собствениците, а ги урегулира, което повишава стойността им. В този смисъл е Тълкувателно решение №3 от 28.03.2011г. по тълк. д. № 3/2010г. на ВКС – с плана се трансформира правото на собственост върху поземлените имоти в УПИ по силата на самия план по чл.16 ЗУТ, който има непосредствено отчуждително действие и се счита за приложен при условията на § 22, т.1, б. ”а” от ЗР на ЗУТ с влизането му в сила. Предвид горното се явява неприложимо и неотносимо и цитираното от жалбоподателката решение №6 от 15.07.2013 г. на Конституционния съд по к.д. №5/2013 г. С това решение е обявена противоконституционността на редица разпоредби от ЗДС и ЗОС, които обаче касаят принудителното отчуждаване на имоти-частна собственост за държавна и общинска нужди. В отчуждителните процедури по тези два закона е прието от Конституционния съд, че съобщаването единствено чрез държавен вестник на отчуждителните заповеди ощетява правото на защита на собствениците на отчуждените имоти. В настоящия случай с оспореното решение на Общински съвет-Асеновград е одобрен ПУП-ПРЗ по реда на чл.16 от ЗУТ, като законът предвижда, че на всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот и то след изготвяне на решението на Комисията по чл.210 ЗУТ, което решение се съобщава на заинтересованите лица заедно с проекта за подробен устройствен план, т.е. това съобщаване е на по-ранен етап от процедурата по одобряване на плана по чл.16 ЗУТ и е гаранция за узнаване за висящата процедура по изработване на плана и евентуалното му последващо одобряване. С оглед на изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, което като правилно и законосъобразно следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,