Определение № 9769 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10158/2025 г.

Производството е по чл.166, ал.3 от АПК. Образувано е по частна жалба на „ИВИС ПРОЕКТИРАНЕ И ДИЗАЙН“ ООД, чрез адв.М. Петрова, срещу Определение №29195 от 05.09.2025г., постановено по адм. дело №9352/2025г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без уважение искането му за спиране на допуснато по силата на закона предварителното изпълнение на Заповед № РОК25-РД09-135/24.07.2025 г. на Кмета на район „Овча купел“, Столична община/СО/. В жалбата се излагат твърдения, че определението е неправилно. За първи път се навежда доводи, че с изпълнението на заповедта дружеството ще претърпи значителни вреди, но не се представят доказателства, които да ги обосновават. Иска се отмяната на обжалваното определение и постановяване на исканото спиране. По реда и в срока по чл. 232 от АПК е постъпило становище от ответника по частната жалба - кмет на район „Овча купел“, СО, с което заявява неоснователност на частната жалба и претендира присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК, но неоснователна по следните съображения: Предварително изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на приложимия специален закон – ЗУТ - изричната разпоредба на чл.217, ал.1, т.11 във вр. с чл.57а, ал.1, т.1 и т.6, ал.3 и ал.7 във вр. с чл.57, ал.1. В тази хипотеза, законодателят е презюмирал наличието на особено важен държавен или обществен интерес, съответно в този случай органът издал акта не е длъжен да излага конкретни мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК условия. По арг. от чл. 166, ал.2 от АПК спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение е възможно, ако адресата на заповедта докаже възможност за настъпване на сериозни неблагоприятни последици от него - значителни или труднопоправими вреди, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл. 60, ал.1 от АПК. Първоинстанционният жалбоподател нито е твърдял нито е представил доказателства за такива. Едва с частната си жалба срещу съдебното определение, предмет на касационното оспорване, заявява, че предварителното изпълнение на заповедта ще му нанесе вреди, изразяващи се в унищожаване на разпоредените за премахване преместваеми обекти и в оставане на собствения му незастроен имот достъпен за чужди посегателства. Настоящият съдебен състав приема за неоснователно и недоказано това твърдение на частния жалбоподател, тъй като тези вреди не са нито конкретизирани нито доказани по размер, който да ги квалифицира като значителни или труднопоправими. Процесните обекти са преместваеми по своите характеристики, а искателят не доказва, че от предварителното изпълнение на оспорения административен акт за него ще настъпят значителни или трудно поправими вреди, поради което като оставил без уважение искането за спиране изпълнението на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. С частната жалба не се навеждат никакви доводи оборващи законосъобразността на процесното определение. С оглед на изложеното, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство пред тази инстанция, е основателно и следва да бъде уважено, като съдът го определя в размер на 100 /сто/ лева. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение,