Определение № 8759 от 27.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8123/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Д. С., подадена чрез адв. Д. Аврамов, срещу определение № 3445 от 05.08.2026 г., постановено по адм. дело № 982 /2026 г. по описа на Административен съд - Хасково, в частта му, с която е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2896461 от 23.07.2026 г. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В частната жалба са наведени оплаквания, че съдът е постановил определението при допуснато нарушение на правото на ЕС като не се е съобразил с Решение от 3 юли 2025 г. по дело С-605/23 на СЕС, което вменява на националния съд задължение да извърши проверка дали са налице обстоятелства, които „на пръв поглед да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка“. В тази насока, частният жалбоподател се позовава на практиката на Върховния административен съд (ВАС) - определение № 3642 от 31.03.2026 г. по адм. дело 2551/2026 г. и определение № 1849 от 18.02.2026 г. по адм. дело 1659/2026 г. Изложени са съображения, че ЗППАМ е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган, при очевидна липса на материално правно основание и е направена грешна правна квалификация за извършеното нарушение. Счита за неправилен изводът на първоинстанционният съд, че не са налице значителни и трудно поправими вреди, които да обосноват искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. По делото са приложени три търговски договора на управляваното от Г. Д. С. дружество „Мастърпластик“ ООД на обща стойност 14 700 EUR (от многото такива). Всеки от тях съдържа клауза за неустойка (чл. 5.1) в размер на 0,5% на ден при забава на изпълнението. Твърди, че лишаването му от мобилност пряко възпрепятства изпълнението на тези договори и създава реален, непосредствен и измерим риск от значителни финансови загуби. Според жалбоподателя, наличието на втори управител не елиминира вредите, тъй като ролята на Г. С. в дружеството е оперативна и свързана с дейността на терен, а не само административна. Иска определението да бъде отменено, като вместо него бъде спряно предварителното изпълнение на ЗППАМ. Претендира разноски по делото. Ответникът, не изразява становище по по частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред първостепенният съд е образувано по жалба на Г. Д. С., срещу ЗППАМ № GPAM-2896461 от 23.07.2026 г., издадена от Б. Борисов на длъжност полицай към Районно управление (РУ) - Харманли при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково. В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта на основание чл. 166 АПК. За да постанови определението в обжалваната му част, първоинстанционният съд е счел, че жалбоподателят не сочи конкретни вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение. В искането не са релевирани и наведени нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, като липсват и нови доказателства за твърдените в искането обстоятелства, които да са релевантни към заявените неблагоприятни последици за водача, по отношение на когото мярката е предприета. Първоинстанционният съд е приел, че доводите на С. във връзка с незаконосъобразността на оспорената заповед касаят съществото на спора и са неотносими към основанията за спиране на нейното предварително изпълнение, поради което не следва да ги обсъжда. В тази насока съдът се е позовал на определение № 5736 от 27.05.2026 г. по адм. дело № 5052/2026 г. на ВАС, VII отделение. Административният съд е съобразил решение на СЕС по дело № С-605/23, но е приел, че в разглеждания случай липсват обстоятелства, които на пръв поглед могат да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка. Обоснован е извод, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е отхвърлено, като неоснователно. Определението е правилно. Не са допуснати сочените в частната жалба нарушения. Всички наведени оплаквания пред настоящата инстанция са били направени и пред първоинстанционния съд, като същият е обсъдил подробно всички относими доказателства и възражения на страните и е изложил обосновани мотиви, които се споделят и от настоящият състав. Оспорената ЗППАМ № GPAM-2896461 от 23.07.2026 г., издадена от Б. Борисов на длъжност полицай към РУ - Харманли при ОДМВР – Хасково, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“, вр. чл. 175, ал. 1, вр. чл. 103 ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП и в настоящото производство се проверяват наличието на предпоставките за сприрането му. Действително предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Безспорно е, че отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок от 3 месеца, представлява затруднение за лице, което е свикнало да разчита на придвижването си с личен автомобил, т.е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за частния жалбоподател, но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. По делото липсва спор и от представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е съдружник и управител на „Мастърпластик“ ООД, както и че това дружество има сключени няколко договора за изработка, доставка и монтаж на алуминиева дограма и външни щори. Настоящият състав споделя извода на администратривния съд, че обстоятелството, че Г. Д. С. е временно лишен от „мобилност“ само по себе си не води до автоматичен извод за „парализиране управлението на бизнеса“ и извършваната от дружеството дейност, тъй като дружеството има още един управител. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е посочил конкретни вреди по вид и размер, които би претърпял от предварителното изпълнение на оспорената заповед, а твърденията му, че наличието на втори управител не елиминира вредите, тъй като ролята на Г. С. в дружеството е оперативна и свързана с дейността на терен, а не само административна, не се подкрепят от представените доказателства. Всички изложени в частната жалба доводи са хипотетични и не са подкрепени от наличните по делото доказателства. Жалбоподателят не е доказал, че във връзка с наложеното предварително изпълнение на ЗППАМ, за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда по смисъла вложен от законодателя. Настоящият състав съобразява константната практика на ВАС, съгласно която като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в процесния случай не е установена. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя ще бъде накърнен, поради невъзможността му да управлява моторно превозно средство, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Целта на прилагането на ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на частния жалбоподател, със същата степен на значимост. Наведените оплаквания за нищожност на ЗППАМ, както и оплакванията, че същата е издадена при очевидна липса на материално правно основание и направена грешна правна квалификация за извършеното нарушение, са аргументи по съществото на спора и настоящият състав не следва да ги обсъжда. Неоснователно е оплакването, че съдът е постановил определението в противоречие с решение на СЕС по дело № С-605/23. В случая цитираното в частната жалба определение № 3642 от 31.03.2026 г. по адм. дело 2551/2026 г. по описа на ВАС е неприложимо за настоящият спор, тъй като по цитираното дело е имало приложено прокурорско постановление за прекратяване на досъдебно производство, както и съдебно химико-токсикологична експертиза, като от решаващия състав е прието, че тези доказателства представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 АПК и са основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка. В насточщият случай не са представени нови доказателства, които да са възникнали след издаването на процесната ЗППАМ, като не са налице и очевидни данни, че ЗППАМ е незаконосъобразна. Настоящият състав намира, че цитираното от жалбоподателя определение № 1849 от 18.02.2026 г. по адм. дело 1659/2026 г. по описа на ВАС е относимо за настоящият спор, но в същото решаващият състав на ВАС е приел, че твърдението за вероятна основателност на жалбата (в духа на решение на СЕС по дело № С-605/23), са неоснователни, тъй като липсват обстоятелства, които „на пръв поглед да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка“. В тази насока са и изложените мотиви от Административен съд - Хасково, които напълно се споделят от настоящият състав. Предвид изложеното, оспореното в настоящото производство определение не страда от пороците релевирани в частната жалба и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение