Решение № 5205 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1882/2014 г.

Решение № 5205 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1882/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 237 - 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 АПК. Образувано е по искане на областния управител на административен център - Пловдив за отмяна на основание чл. 239, т. 1, т. 4 и 5 АПК на влязлото в сила определение № 15 975 от 2.12.2013 г. на Върховния административен съд, осмо отделение по адм. д. № 15 532/2013 г., с което е оставено в сила определение № 2890 от 31.10.2013 г. на Административния съд - Пловдив по адм. д. № 2953/2013 г. В искането за отмяна се съдържат три твърдения: Първото се отнася до допуснато нарушение на материалния закон Молителят сочи нарушения на принципите в чл. 8 за равенство и чл. 9, ал. 4 - за служебното начало от АПК, посочен е още чл. 127 - отказ от правосъдие АПК и чл. 130, ал. 2 ЗСВ, който установява задължителност на тълкувателните решения и тълкувателните постановления. В тази връзка са развити съображения за незачитане на ТР № 5 от 10.12.2008 г. и ТР № 2 от 16.04.2013 г. и двете на ОСК на Върховния административен съд. Освен това се твърди и допуснато нарушение от съда при постановяване на определението, чиято отмяна се иска. На второ място се твърди противоречие с решение № 1448 от 19.08.2011 г. на Административния съд - Пловдив, по адм. д. № 596/2011 г., което било потвърдено с решение № 7538 от 29.05.2012 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 12573/2011 г. Това решение било постановено между същите страни, за същото искане и на същото основание, но въпросът по допустимостта на оспорването бил разрешен по различен начин. Третото твърдение е за допуснато нарушение на чл. 160, ал. 2 АПК. Молителят счита, че частната жалба е следвало да се разгледа в открито съдебно заседание, защото предметът на оспорване бил сочил на изключителна важност за обществения интерес и е трябвало съдът да даде възможност на страните по спора, включително и на представител на прокуратурата да вземат становище. По така изложените твърдения се иска, определението на Върховния административен съд да се отмени, а делото да се върне за разглеждане по същество на Административния съд - Пловдив. Областният управител не претендира разноски. От ответната страна по молбата за отмяна - председателят на Общинския съвет - Пловдив е постъпило писмено възражение, подадено чрез процесуалния му представител - адвокат Евелина Божикова, в което се твърди неоснователност на молбата за отмяна. В писменото възражение се съдържат твърдения, противни на тези в молбата за отмяна, които се поддържат и в съдебно заседание, като се моли, тя да не се уважава. Адвокат-пълномощникът на ответната страна прави искане за присъждане на разноски, за които представя договор за правна защита и съдействие за договорена и платена сума в размер 960 лв. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия намира молбата за отмяна за процесуално допустима. Тя е подадена от страна в производството, в срока по чл. 240 АПК и срещу съдебен акт, с който е преграден пътят й на съдебна защита. Разгледана по същество молбата е неоснователна. От данните по делото се установява, че с определение № 2890 от 31.10.2013 г. Административният съд - Пловдив по адм. д. № 2953/2013 г. е оставил без разглеждане оспорването на областния управител на област с административен център - Пловдив срещу решение № 269, взето по протокол № 12 от 1.08.2013 г., изменено с решение № 300, взето по протокол № 14 от 4.09.2013 г. на Общинския съвет - Пловдив, като процесуално недопустимо и е прекратил образуваното пред него съдебно административно производство. За да постанови този резултат административният съд е приел, че решение № 269 и изменящото го решение № 300 на общинския съвет не подлежат на оспорване, защото всяко едно от тях по своя характер не е индивидуален административен акт, не е общ административен акт или подзаконов нормативен акт. С първоначалното решение Общинският съвет-Пловдив, във връзка с приетите предходни три точки от него е дал съгласие за поемане на дългосрочен дълг от общината за финансиране изпълнението на Проект за възстановяване на пътната инфраструктура на гр. Пловдив, като е определил Европейската банка за възстановяване и развитие за финансова институция. Размерът на кредита е 14 200 000 евро. С изменящото решение е променена само т. 9 от предходното решение, като е възложено на кмета да предложи изменение на бюджета на общината за 2013 г. Административният съд - Пловдив като е анализирал съдържанието на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, включително и ТР № 5 от 10.12.2008 г. и ТР № 2 от 16.04.2013 г. и двете на ОСК на Върховния административен съд е приел, че само индивидуалните, общите и подзаконовите административни актове на общинския съвет могат да се оспорват от областния управител. Решението, което е оспорено пред съда е било взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 10 ЗМСМА и то не попадало под никоя от трите категории актове, които подлежат на оспорване. По тези съображения съдът е приел, че оспорването е процесуално недопустимо и го е оставил без разглеждане, като е прекратил образуваното производство. Това определение на Административния съд Пловдив е оставено в сила с определение № 15975 от 2.12.2013 г. на Върховния административен съд, осмо отделение по адм. д. № 15532/2013 г. Тричленният състав на Върховния административен съд е приел за правилно и законосъобразно оспореното пред него с частна жалба определение. Първото твърдение в искането за отмяна не попада в никоя от посочените хипотези на деветте точки на чл. 239 АПК. Изложените съображения са относно неправилността на определението, чиято отмяна се иска и на това, което е оставено в сила. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон са основания за касиране на решени, респективно отмяна на определение, но не са основания за отмяна по чл. 239 АПК, поради което не могат да се обсъждат в производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове. По съдържащото се в искането основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК областният управител не е посочил ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да му бъде известно. При липсата им съдът намира, че искането за отмяна на това основание е неоснователна и следва да се отхвърли. По второто основание за отмяна - чл. 239, т. 4 АПК. По това основание за отмяна областният управител е посочил решение № 1448 от 10.08.2011 г. на Административния съд - Пловдив по адм. д. № 596/2011 г., с което е отменено повторно приетото с решение № 51, взето по протокол № 5 от 24.02.2011 г., решение № 27, взето по протокол № 2 от 28.01.2011 г. на Общинския съвет - Пловдив, с което е разрешено емитирането на облигации при условията на частно предлагане - облигационен заем в размер 9 000 000 евро, като в решението подробно са определени неговите параметри. Това решение е оставено в сила с решение № 7538 от 29.05.2012 г. на Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 12573/2011 г. В искането за отмяна се твърди, че посоченото решение противоречи на определението, чиято отмяна се иска. Твърдението е неоснователно. Вярно, че се касае за спор между същите страни и същото основание, но предмета на спора е различен, защото са различни и самите решения на общинския съвет. За да е налице отвод за присъдено нещо е необходимо изцяло покриване на субективните предели на силата на присъдено нещо и на обективните й предели, като в процесния случай втората предпоставка не е налице. С ТР № 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на Върховния административен съд е приел, че чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. По така изложените съображения искането за отмяна следва да се отхвърли и на посоченото основание по чл. 239, т. 4 АПК. Третото сочено основание за отмяна е чл. 239, т. 5 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е разгледал частната жалба в закрито заседание, с което е лишил страните да изложат своите становища и защитят интересите си. В т. 5 законодателят е визирал три различни хипотези, всичките обединени от допуснато нарушение на процесуалните правила, което е довело до невъзможност за страната да упражни правото си на защита. Наличието на всяка една от хипотезите е основание за отмяна на решението Производството по адм. д. № 15532/2013 г. на Върховния административен съд е проведено в закрито заседание, според разпоредбата на чл. 160, ал. 2 АПК. Частните жалби се разглеждат в закрито заседание, освен ако съдът не намери за необходимо да ги разгледа в открито заседание. Касае се за преценка на съда относно това дали да разгледа частната жалба в закрито заседание, каквото е общото правило или в открито, което е изключението. При разглеждане на частната жалба в закрито заседание не се нарушава правото на защита на страната. Отделно от това от данните по адм. д. № 15 532/2013 г. на Административния съд - Пловдив се установява, че областният управител в проведеното на 17.10.2013 г. съдебно заседание е бил представляван от процесуалните си представители - юрисконсулта Касабов и адвокат Запрянов, които са представили и писмени бележки. От това следва, че областният управител е бил надлежно представляван, поради което е упражнил правото си на защита. По тези съображения и третото основание за отмяна като неоснователно следва да се отхвърли. Направеното искане от процесуалния представител на ответната страна по молбата за отмяна за присъждане на разноски с оглед на изхода на спора е основателно и следва да се уважи. Областната управа следва да бъде осъдена на основание чл. 249 във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК да заплати на Общинския съвет- Пловдив направените и доказани разноски в размер 960 лв. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия