Определение № 773 от 19.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1361/2023 г.

Производството е по реда на чл. 303 ГПК вр. чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена на 13.08.2021 г. чрез РС-Троян, молба от С. П. К., за отмяна на влязло в сила решение по първоинстанционно гр.д. № 75/2018 г. на РС-Троян. Искането за отмяна се основава на хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК с твърдение, че за насроченото пред ВКС по гр.д. № 823/2020 г. на ВКС, І г. о., открито съдебно заседание на 18.12.2020 г., молителката като страна по делото, не е могла да се яви поради заболяване, за което своевременно е подала до ВКС молба на 7.12.2020 г. с искане за отлагане разглеждане на делото за друга дата, но това не се случило, даже молбата й не била отразена в протокола от заседанието. Моли да се отмени влязлото в сила решение и делото да се върне за ново разглеждане на компетентния съд. Не е подаден отговор по молбата от насрещните страни - „Обединена българска банка“ АД, Р. С. Ш. и С. М. С.. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след проверка данните по делото, намира следното: С решение № 147/02.05.2019 г. по гр.д. № 75/2018 г. на РС-Троян е отхвърлен предявеният от С. П. К. против „ОББ” АД-гр. София, С. М. С. и Р. С. Ш., иск с правно основание чл.440, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че длъжникът по изп.д. № 247/2000 г. по описа на СИС при РС-Троян Р. Ш. не е собственик на първия етаж от сградата с идентификатор ***** по КККР, с адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1, с площ 62 кв.м. Това първоинстанционно решение е потвърдено с въззивно решение № 247 от 05.11.2019 г. по в.гр.д. № 494/2019 г. на Ловешкия окръжен съд. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и е оставено в сила с решение № 143/15.07.2021 г. по гр.д. № 823/2020 г. по описа на ВКС, І г. о., допълнено в частта за разноските с определение № 60176/11.11.2021 г. по същото дело на ВКС. Така установените данни по делото сочат, че следва да допусне до разглеждане молбата за отмяна на решението на ВКС с № 143/15.07.2021 г. по гр.д. № 823/2020 г., съобразно което решение на ВКС е влязло в сила и първоинстанционното решение № 147/02.05.2019 г. по гр.д.№ 75/2018 г. на РС-Троян, и на соченото от молителката основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК с оглед изложените в молбата за отмяна твърдения за нарушаване правото й на лично участие в разглеждане делото пред ВКС. Молбата е допустима - изложени са обстоятелства в обхвата на горепосочената норма на ГПК, подадена е от надлежна страна в делото, в законоустановения тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, внесена е дължимата държавна такса. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: