Определение № 10770 от 03.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9720/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следв. във връзка с чл. 161, ал. 3, изр. първо от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение “АЗ МУЗЕЯ“ със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, [жк], [улица], [адрес], подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 20973 от 18.06.2025 г., по административно дело № 2710/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е оставено без уважение искането на сдружението за възстановяване на срока за касационно обжалване на Решение № 18609/02.10.2024 г. на АССГ, по адм. дело № 2710 по описа на 2023 г. Частният жалбоподател аргументира теза, че поради обективни непредвидени обстоятелства не е успял да подаде касационната жалба срещу оспореното от него решение на АССГ в срок. Претендира отмяна на определението от 18.06.2025 г., възстановяване на основание чл. 161, ал. 1 АПК на пропуснатия срок по чл. 211, ал. 1 АПК и допускане на касационната му жалба до разглеждане. Ответникът по частната жалба – Tiesios kreives, Литва, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът – председателят на Патентното ведомство на Република България, не взема становище по жалбата. Върховният административен съд (ВАС), състав на Седмо отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да остави без уважение подаденото пред него искане за възстановяване на срока за касационно обжалване съдът, след като е анализирал твърденията на страните и фактите по делото, е приел, че не е налице особено непредвидено обстоятелство за пропускането му. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК пропуснат срок за обжалване подлежи на възстановяване, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. В случая, както обосновано е посочено в мотивите на проверяваното определение, нито една от предпоставките за възстановяване на срока не е налице. От представените по делото доказателства не се установява за периода, в който е текъл срокът за касационно обжалване на постановеното по същество на спора решение на първоинстанционния съд, по отношение на недоволното от него сдружение да са били налице особени непредвидени обстоятелства, които страната да не е могла да преодолее. Само наличието на особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК, което да доведе до невъзможност за страната да упражни в предвидения законов срок правото си на жалба срещу съдебния акт, би обусловило възстановяване на пропуснатия срок за това. Особените обстоятелства трябва да са налице през цялото време, през което е текъл срокът за валидното упражняване на правото за подаване на жалба. Видно от доказателствата по делото решението по адм. дело № 2710 по описа на 2023 г. на АССГ е надлежно съобщено на сдружението-жалбоподател, на посочения в първоначалната жалба съдебен адрес за призоваване, на дата 08.10.2024 г., като съобщението е получено от адв. Маркова със задължение за предаване на същото. Именно от този момент е започнал да тече и визираният в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК преклузивен 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт, който в случая е изтекъл на 22.10.2024 г. – вторник, присъствен ден. Правилно първоинстанционният съд е приел, че между адв. Маркова и адв. Панов (дори и да не са адвокатски сътрудници) вероятно има установена практика единият колега да получава кореспонденцията, когато другият отсъства, именно с цел навременно уведомяване. Този извод се подкрепя от останалите съобщения по делото, връчени също на адв. Маркова – като във всички тя е приела връчването, легитимирайки се като колега в кантората. Настоящото съобщение също е връчено на адв. Маркова на адреса, посочен по делото. Според разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (в редакцията й от ДВ бр.11 от 2023 г. в сила от 02.02.2023 г.) връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. Цитираната разпоредба не обвързва надлежността на връчването с наличието на конкретни формални правоотношения с лицето, което е приело съобщението. Ето защо обстоятелството, че адв. Панов не е в правоотношения с адв. Маркова като физическо лице не води до извод за нередовност на връчването. В същия смисъл е практиката на ВАС (виж Определение № 9006/17.10.2022 г. по адм. дело № 7836/2022 г. на ВАС, петчленен състав на Първа колегия). По конкретния казус, последното съобщение по делото е било връчено на същия адрес от ВАС и е било получено отново от адв. Маркова, съответно на 10.03.2025 г. като служителят, връчил призовката, е отбелязал, че същата е връчена на „колега в кантората“. Още 5 броя съобщения са били връчени по делото пред АССГ на същия адрес, всички получени от адв. Маркова с идентично отбелязване на призовката “колега от кантората“ съответно на дати 16.12.2024 г., 18.03.2024 г, 30.06.2023 г., 27.06.2023 г. и 23.04.2023 г. Всички призовки по делото са били получавани от адв. Маркова и нито една – лично от адв. Панов. Освен това, погрешното отразяване на датата на получаване от страна на адв. Маркова (както се твърди в частната жалба), е субективно действие, а не особено непредвидено обстоятелство или поведение на администрацията, въвело оспорващия в заблуждение. От изложеното до тук следва извод, че не са били налице предпоставките на чл.161, ал.1 АПК за възстановяване на срока за касационно обжалване на решението по адм. дело № 2710/2023 г. на АССГ. Ето защо като е оставил без уважение искането за възстановяване на срока за касационно обжалване на Решение №18609 от 02.10.2024 г. по адм. дело № 2710/2023 г. АССГ е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение