Определение № 10850 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10747/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба на С. И. Х. от гр. Троян, чрез адвокат М. Стоянова против определение № 1166/18.07.2025 г. на Административен съд - Ловеч, постановено по адм. дело № 242/2025 г., с което е оставено без уважение искането му за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 11/06/3/0/07457/04/01 на директора на ОД на ДФ Земеделие - Плевен, с който е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 9 779 лева и е определено задължение в размер на 19 558 лева. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението. Частният жалбоподател поддържа, че са доказани предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Сочи, че предварителното изпълнение на акта ще остави жалбоподателя без средства за препитание. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд по приложението на чл. 27, ал. 8 ЗПЗП, според която доказателства, установяващи финансовото състояние на жалбоподателя, което съпоставено с размера на задължението, обуславя невъзможността му да го изпълни, обосновават извод за наличието на реална опасност от настъпването на трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Искането е за отмяна на определението. Ответникът - директор на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Плевен не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 11/06/3/0/07457/04/01 на директора на ОД на ДФ Земеделие - Плевен от 14.04.2025 г. на директора на ОД на ДФ Земеделие - Плевен, с който е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779 лева, представляваща второ плащане по административен договор № BG06RDNP001-6.012-1400-C01 от 20.01.2023 г., прекратен е договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР 2014-2020 по Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия " BG № 06RDNP001-6.012 и на С. И. Х. от гр. Троян е установено задължение в размер на 19 558 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по посочения административен договор, подаден по реда на чл. 9б, т.2 от ЗПЗП, чрез ИСУН. С обжалването определение съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая не са представени доказателства за настъпили след издаване на АУПДВ нови обстоятелства, които да обосновават настъпването на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение по смисъла на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Според съда евентуалните вреди, които биха настъпили за жалбоподателя са непротивопоставими на защитимия държавен интерес, презумиран от законодателя при допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. Липсата на нови обстоятелства, настъпили след издаване на АУПДВ представлява липса на елемент от фактическия състав,съдът може да спре предварителното изпълнение. Определението е правилно постановено. По силата на чл. 27, ал. 9 ЗПЗП обжалването на издадените от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания, не спира изпълнението им. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК предварителното изпълнение на административния акт допуснато по силата на закона, може да бъде спряно от съда, по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 АПК - ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест е на оспорващия. В конкретния случай правилно административният съд е приел, че по делото не са представени доказателства, които да установяват опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя, които да представляват основание по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Принципно вярно в частната жалба е посочено, че реална опасност от настъпването на трудно поправима вреда, може да бъде обоснована от съпоставката на финансовото състояние на оспорващия и размера на публичното държавно вземане, чието изпълнение би го оставило без средства за препитание. Тези обстоятелства подлежат на доказване по делото от страна на жалбоподателя. В случая не са представени доказателства за финансовото състояние на жалбоподателя, за да бъде извършена съпоставка с размера на установеното публично държавно вземане за възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ. Поради това законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са изпълнени предпоставките по чл. 166, ал..2 във връзка с ал. 4 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Определението е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,