Определение № 1293 от 06.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 846/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Община Габрово срещу Разпореждане №12806 от 20.12.2023 г. по адм. дело № 12042/2023 г. на председателя на Седмо отделение на Върховния административен съд (ВАС). С обжалваното разпореждане председателят на Седмо отделение на ВАС е оставил без разглеждане касационната жалба на Община Габрово срещу Решение № 97 от 19.10.2023 г. на Административен съд (АС) – Габрово по адм. дело № 190/2023 г. и е прекратил производството по адм. дело № 12042/2023 г. на ВАС. Частният жалбоподател – Община Габрово счита, че разпореждането е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът е постановил акта си единствено разглеждайки предоставените от процесуалния представител на Община Габрово документи, а служебната проверка изисква и справка в счетоводството на съответната институция. От Община Габрово е приложено предходното платежно нареждане — което е продукт на техническа грешка. Към частната жалба е приложено платежно нареждане от което е видно, че внасянето на държавната такса e извършено в срока указан от съда. В настоящия случай, е налице надлежно изпълнение на даденото указание, в срок, като е допусната техническа грешка, като е приложено предходно платежно. Прави искане разпореждането да бъде отменено. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане на председателя на Седмо отделение на ВАС е оставена без разглеждане касационната жалба на Община Габрово срещу Решение № 97 от 19.10.2023 г. на АС – Габрово по адм. дело № 190/2023 г. и е прекратено производството по адм. дело № 12042/2023 г. на ВАС. За да постанови разпореждането си съдът е изложил, че е постъпила касационната жалба на Община Габрово срещу Решение № 97 от 19.10.2023 г. на АС – Габрово по адм. дело № 190/2023 г. С Разпореждане № 1099 от 30.11.2023 г. съдия – докладчикът в първоинстанционния съд е оставил касационната жалба без движение и е указал на оспорващия в седемдневен срок от получаване на съобщението да изправи нередовностите на касационната жалба, като довнесе държавна такса по сметка на ВАС в размер на 850,00 лв., както и да представи по делото документ, свидетелстващ направеното плащане. С разпореждането жалбоподателят е предупреден и за последиците от неизпълнението на указанията. Съобщение за разпореждането е получено от жалбоподателя на 01.12.2023 г. Срокът за изпълнение на указанията на съда е изтекъл на 08.12.2023 г. На 11.12.2023 г. процесуалният представител на касационния жалбоподател е представил незаверено копие на платежно нареждане за сумата от 850,00 лв., в което е посочено, че същата представлява "държавна такса по адм. дело № 190/2023 г. ГАС". Документът е с дата 03.11.2023 г., т.е. преди даване на горепосочените указания. Молбата е депозирана след изтичане на законоустановения и определен от съда срок. Предвид посоченото председателят на Седмо отделение на ВАС е счел, че нередовността на касационната жалба, състояща се в липса на доказателства за извършено плащане на дължимата държавна такса, не е отстранена своевременно и образуваното съдебно производство следва да се прекрати на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 АПК. Разпореждането е правилно. Подаването на жалба до съда е процесуално действие на страната, поради което следва да отговаря на изискванията на закона за съдържание и приложения, конкретно на чл. 213, т. 3 АПК. Съгласно посочената разпоредба, към жалбата следва да е приложен документ за платена държавна такса, ако такава се дължи, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 АПК, касаеща възможност за освобождаване от държавна такса е неприложима, доколкото касационният жалбоподател не е сред посочените в нея субекти. Документ за цялата дължима държавна такса не е бил приложен към подадената касационна жалба на общината. При така установеното правилно, с разпореждане от 30.11.2023 г., АС - Габрово е оставил касационната жалба без движение и е дал указания на жалбоподателя за отстраняване на констатираната нередовност, като го е предупредил за последиците при неотстраняването й. Разпореждането е редовно връчено на 01.12.2023 г. До изтичането на дадения на касационния жалбоподател срок (08.12.2023 г.) касационният жалбоподател не е представил доказателства за отстраняване на нередовността. Едва на 11.12.2023 г. процесуалният представител на касационния жалбоподател е представил незаверено копие на платежно нареждане за сумата от 850 (осемстотин и петдесет) лева, в което е посочено, че същата представлява "държавна такса по адм. дело № 190/2023 г. ГАС" - л. 26 - л. 27 от делото. Документът е дата 03.11.2023 г., т.е. преди даване на горепосочените указания. Поради това председателят на Седмо отделение на ВАС правилно е приел че не са спазени изискванията посочени в чл. 213, т. 3, и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 АПК, е оставил без разглеждане касационната жалба. Приложеното към частната жалба платежно нареждане от 05.12.2023 г. за довнасяне на държавна такса в изпълнение на Разпореждане № 1099 от 30.11.2023 г. на АС – Габрово не е било представено от касатора в дадения му 7-мо дневен срок и не може да санира с обратна сила нередовността на касационната жалба. Без значение е, че таксата е била внесена, тъй като изискването за представянето на платежен документ в срока за изпълнение на указанията е самостоятелно, а безспорно същото не е било изпълнено. Внасянето на такса и/или представянето на платежен документ след постановяване на прекратителното разпореждане не може да заличи процесуалноправния ефект на пропускането на преклузивния срок за отстраняване на констатираната по жалбата нередовност. Както е посочено и в обжалваното разпореждане, съгласно чл. 64, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените от закона или определените от съда срокове, не се вземат предвид от съда. Противно на изложеното в частната жалба никъде в закона не е регламентирано задължение на съда да извършва проверка в счетоводството, дали съответната държавна такса по дадено дело е била внесена, преди да предприеме следващите се процесуални действия при невнасянето й, съответно – непредставявето на платежен документ за това в указания срок. По изложените съображения и на основание чл. 213а, ал. 7 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. 1 и с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение