Решение № 8412 от 29.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1646/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Д. Л. А., чрез адв.С. Димитров срещу решение № 37125/11.11.2025 г. постановено по адм.д.№7296 по описа на Административен съд София град за 2025 г. С атакуваното решение е отхвърлен искът за присъждане на 43 101 лева представляващи неимуществени вреди настъпили от незаконосъобразното бездействие на БНБ и сумата от 1000 лв. представляваща лихва за забава за периода 20.06.2016r.-. 20.06.2019 г., както и присъждане на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Според касатора постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В мотивите към решението съдът е приел, предявения иск за допустим. По същество изложеното в тях обаче засяга изводи за недопустимост на исковата молба Обсъждани са процесуалните предпоставки за правото и реализирането на правото на иск от ищцата. Като последица от тези мотиви е следвало производството по делото да бъде прекратено, но въпреки това е налице произнасяне на съда с решение. Макар да има постановено решение, липсва произнасяне по същество на спора. Не е направено задължителното обсъждане за наличие на вреда в резултат на противозаконни деяния, за причинната им връзка, не е обсъден размера на вредата липсва анализ на доказателствата, който е задължителен при разглеждане на спора по същество. В нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд прояви необясним негативизъм към събирането на доказателства, особено на тези, искани от ищцата. Възразява се срещу мотивите на съда, че ищцата не е адресат на актовете на БНБ, за които се твърди, че е следвало да издаде и това не е направено при наличие на законово предвидените предпоставки. Според касатора липсва произнасяне по претенциите наведени в исковата молба. В нея се твърди,че вредите са от незаконно издадена заповед за увеличаване капитала от втори ред на КТБ АД и по този начин неправомерно са отклонени средства от депозита на Д. А.. Не е обсъдено и обстоятелството, че заповедта на подуправителя Г. е отменена с решение на УС на БНБ като незаконосъобрана. Тази отмяна прави аргументите на съда, че ищцата не е неин адресат неотносими към правилното решаване на спора. Изобщо не е обсъждано и освобождаването на Г. от длъжност подуправител на БНБ с решение на Народното събрание. Неправилно е мотивирането на съда, тъйй като съгласно него е изключена изцяло отговорността на БНБ като държавен орган от възможността са бъде осъдена за вреди. По този начин е отхвърлена възможността за контрол върху бездействието на БНБ като ищцата е кредитор в производството по несъстоятелност и е получила плащане от ФГВ. Касаторът поддържа, че искът не е предявен така както го е определил съдът. Искът е за вреди настъпили от непозволено увреждане. Изплатената сума от ФГВ има значение при определяне размерът на претендираната вреда, но не и върху основанието. Качеството на кредитор в производството по несъстоятелност не изключва възможността да бъде предявен иск за вреди. Това не е процесуална предпоставка. Неясни са мотивите на съда, свързани с отхвърлянето на твърдението за безотговорно бездействие от Банков надзор по отношение на КТБ АД. По този начин съдът обезмисля разпоредбата на чл.2, ал.6 ЗБНБ. Изложените от двата първоинстанционни състава относно адресата на актовете на БНБ и на характера на действията при оперативна самостоятелност водят до липсата на произнасяне по основния материално правен спор. Съдът не е изпълнил определение №63/17.12.2021 г. по адм.д.№54/2021 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС по повдигнатия спор за подсъдност, като задължава съда да се произнесе по исковата молба, като вината по смисъла на чл.79, ал.8 от ЗКИ следва да се преценява като елемент от фактическия състав на увреждането. По горните съображения се поддържа, че искът в частта му относно нанасяне на вреди от длъжностни лица на БНБ при упражняване на функциите им е доказан и са налице всички предпоставки за уважаването му. Доказано е бездействието на компетентните органи и липсата на осъществен ефективен банков надзор върху „КТБ“ АД. Въз основа на това касаторът претендира решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде изцяло уважена. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор приложен по делото я оспорва и намира за неоснователна. В проведеното съдебно заседание изразява становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В хода на съдебното производство не е доказано наличието на елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ и най вече това, че ищцата не е претърпяла вреди, които да подлежат на обезщетяване в настоящото производство. По делото е установено, че ищцата продължава да е кредитор в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД и получава суми от разпределението, то тя не установява намаляване на актива или увеличаване на пасива си, каквото е изискването за доказване на вреди в настоящото производство. Моли, за присъждане на разноски за касационната инстанция съобразно приложения списък по чл.80 ГПК. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна и предлага решението да бъде оставено в сила като правилно постановено. Подробни съображения за това свое становище излага в писмено заключение приложено по делото. Върховен административен съд състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Д. Л. А., срещу Българска народна банка (БНБ) за присъждане на обезщетение за вреди от неправомерни множество бездействия при осъществяване надзорни функции спрямо „Корпоративна търговска банка“ АД (КТБ), във връзка с договор за депозит в търговската банка, по който не й е изплатена сума 60 160 лв., представляващи разликата между сумата по нейния срочен депозит в „КТБ“ АД от 128 940,10 евро и изплатената й сума от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Ищцата претендира и присъждане на обезщетение за забавено плащане на претендираната главница, в размер на 1000 лв. лихва за забава за периода 20.06.2016г. – 20.06.2019 г., както и присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане. В съдебно заседание от 27.11.2023г., по молба на ищцата е допуснато изменение на иска за главницата на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, като е намален със сумата от 17 059 лв., след което се счита предявен за сумата от 43 101 лв. Вредите се претендират от неосъществяван ежедневно, ежемесечно и ежегодно контрол от страна на ответника върху дейността на банката, в която е вложител. В периода от време от няколко последователни години между 2009г. и м.юни 2014г. надзорът на БНБ не е изпълнявал задълженията си за своевременен и ефективен контрол във взаимоотношенията БНБ – „КТБ“ АД. От БНБ били извършвани непрeкъснати нарушения на банковото законодателство, а тя е разполагала с достатъчно информация за тези нарушения. За ищцата увреждането от бездействието на БНБ настъпвало от момента на отнемане на банковия лиценз на „КТБ“ АД - 06.11.2014г.Исковите претенции изцяло се основават на доклад на одиторски фирми, представен на БНБ и подробно описани конкретни бездействия на поименно посочени длъжностни лица от БНБ, Управление "Банков надзор", които са причина за нанесената вреда на ищцата. Д. А. е имала депозит в КТБ АД съгласно сключен договор от 23.10.2013г. Към 20.06.2014г. общата сума по депозита е била 128 940, 10 евро видно от приложено извлечение от банката. Подробно са описани събитията по поставяне на КТБ под специален надзор, обявяването и в неплатежоспособност и в несъстоятелност. С Решение № 61/ 18.11.2014г. Управителният съвет на ФГВБ приема проекта на тристранния договор между ФГВБ, квесторите на КТБ и обслужващите банки и определя 04.12.2014г. за начална дата на изплащане на гарантираните влогове в КТБ с отнет лиценз. На ищцата е бил заплатен гарантирания размер от 196 000 лв. на 04.12.2014г. от Фонда за гарантиране на влоговете в България. След изплащане на гарантирания размер, салдото по сметката на ищцата е 34 735, 13 евро и служебно е включено в списъка на вземанията, които кредиторите на КТБ имат към масата на несъстоятелността на КТБ. Ищцата фигурира в списъка на кредиторите на КТБ с приети вземания. Ищцата е включена и в петте, до момента изготвени, частични сметки за разпределение на приети вземания към КТБ, представени по делото, като до приключване на делото пред първа инстанция е получила сума общо от 17 059, лв., с която е намалила първоначално претендирания размер на обезщетение. От правна страна съдът е счел, че не са налице фактически действия и бездействия, от които са произтекли вреди за касатора. Обсъдил е подробно приложимата правна уредба както национална, така и относимите норми на правото на ЕС, като се е позовал на тълкуване на СЕС по спорните между страните въпроси. Въз основа на извършения анализ на тези норми е стигнал до извод, че не е налице неупражняване на банков надзор от страна на БНБ, както и че редът за реализиране на претенциите на бившите вложители в КТБ е в производството по несъстоятелност. По тези съображения, подробно развити в мотивите на съдебното решение, исковете са отхвърлени. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, като въз основна на надлежно установените факти са формирани обосновани фактически и съответстващи на материалния закон правни изводи. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването му съдебният състав не се е произнесъл по предмета на спора, не е съобразил указанията дадени в определение №63 от 17.12.2021 г. постановено по адм.д.№54/2021 г. Смесен петчленен състав на ВКС и ВАС и в крайна сметка макар да е изложил мотиви относно допустимостта се е произнесъл с решение - акт, който разглежда спора по същество. При постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Извършени са дължимите се процесуални действия съобразно предмета на делото и направените от страните доказателствени искания. Първоинстанционният съд, се е произнесъл по доказателствените искания на ищеца, като е дал отговор относно допустимите и относими към спора доказателства, които е и събрал. Несъбирането на доказателства, за които обосновано е прието, че са неотносими към разглеждания спор не основава нарушение на съдопроизводствените правила. Претендираното обезщетение е в размер на част от главницата по влога на Д. А. над гарантирания от закона размер, с изключение на сумите, изплатени в производството по несъстоятелност. Следва да се споделят изводите на административния съд, че нито един от елементите на отговорността на държавата в случая не е налице. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете на банките, Фондът гарантира пълно изплащане на сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. Сумите от влоговете над посочения размер могат да се претендират от вложителите по реда на чл. 2, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, съгласно който производството по несъстоятелност за банка има за цел да осигури във възможно най-кратък срок справедливо удовлетворяване на вложителите и другите кредитори на банката. В конкретния случай ищцата е включена в списъка на кредиторите и получава суми от разпределение на имуществото на банката, макар и бавно и на части сумите по депозита й се възстановяват. Все пак вложителите в банка, носят риск за начина, по които инвестират паричните си средства. Държавите, включително в лицето на централните си банки, не могат да поемат изцяло отговорността и гарантирането на всички вложени в банковата система парични средства, тъй като това би довело до поставяне в риск на сигурността на банковите и финансовите им системи. Това би противоречало на обществения интерес, който в случая има превес над частния. Именно с цел осигуряване сигурност във финансовата сфера във всички държави-членки на ЕС, гарантиран от държавата е определен размер на влоговете, а именно до 100 000 евро. За суми над този размер финансовият риск се носи от вложителя. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен. Исковата претенция се основава на твърдения за неосъществен неефективен, недостатъчен надзор от страна на БНБ за спазване на изискванията за ликвидност основан на разпоредби от Закона за кредитните институции, за формални надзорни действия и неизвършени фактически действия и бездействие на БНБ при упражняване на административна дейност. Правилно е прието в обжалваното решение, че по делото не са установени фактически действия и бездействия на ответника рефлектиращи върху невъзможността ищцата да получи вложени в „КТБ“ АД парични средства. Отговорността на държавата за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ произтича от незаконосъобразен акт, действие или бездействие от орган или длъжностно лице. В случая не се оспорва предприемането на мерки за надзор над банката, в която има вложения ищцата, а се твърди неговото забавяне, непълнота и неефективност, които обстоятелства съдът не е компетентен да преценява в производството по чл. 203 АПК, защото са в рамките на предвидената по закон оперативна самостоятелност на органа. В съответствие с установеното по делото е прието също, че не е настъпила и вреда в посочения в исковата молба размер, при положение, че вземането на ищеца е прието в производството по несъстоятелност, към което ответника няма отношение и същото подлежи на удовлетворяване по предвидения от закона ред. В касационната жалба не е развит нито един довод за несъответствие на решението със закона в тази му част, а е налице най-общо посочване на приложимо според ищеца право. Няма спор, че касаторите са включени като кредитори в производството по несъстоятелност на ТБ "КТБ" АД, както и че към момента има одобрени суми за изплащане и разпределението на средства продължава. Следователно и при съществуващата възможност за изплащане на претендираните суми в производството по несъстоятелност, вреда като твърдяната не е настъпила. Освен това, именно в резултат на посоченото по-горе принципно положение за ограничаване отговорността на държавите и централните банки, съгласно чл. 79, ал. 9 от Закона за кредитните институции, Българската народна банка, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Подобна умисъл, която в гражданското производство се проявява като груба небрежност, не се твърди и не се доказва. Видно е от установените пред съда факти, че БНБ е упражнявала надзорните си функции, а умишлено неглижиране на правомощията по отношение на търговската банка не се установява. Следователно не е налице и неправомерно поведение на органи и длъжностни лица на банката. Такава отговорност не следва и от правото на Европейския съюз, като именно в този смисъл е Решение на СЕС от 25 март 2021 година по дело C-501/18, "BT срещу Българска народна банка" и цитираната в него съдебна практика. В мотивите е посочено, че на вложителите следва да се гарантира, че кредитната институция, в която те правят депозити, е част от схема за гарантиране на депозитите и съответно в случай на неналичност на депозитите ще имат право на компенсация в съответствие с правилата, предвидени конкретно в член 7 от Директива 94/19 (решение от 12 октомври 2004 г., Paul и др., C-222/02, т. 27-29). В съображение 24 на Директивата се уточнява, че тя не може да доведе до отговорност на държавите членки или техните компетентни органи по отношение на вложителите, ако те са осигурили официалното въвеждане и признаване на една или повече схеми за гарантиране на депозитите или на самите кредитни институции и са осигурили компенсирането или защитата на вложителите съгласно условията, предписани от посочената директива. Следователно, предвиденото в чл. 7, § 6 от Директивата право на компенсация се отнася единствено до изплащането от схемата за гарантиране на депозитите на надлежно проверените вземания на вложителите, когато компетентните органи са установили в съответствие с член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 неналичността на депозитите. Ето защо обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за претърпени имуществени вреди, в размер на 43 101 лв, представляващо разликата между размера на вложенията на ищеца в „КТБ“ АД (в несъстоятелност) и изплатения му гарантиран депозит в размер на 196 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от 14.09.2016 г., както и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касаторите разноски не се дължат. Както е посочил и АССГ, такива не се дължат и на ответника. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това - на 17.06.2019г. Съгласно приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция) не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъде присъдена претендираната сума за процесуално представителство. По отношение на разноските АССГ е приел, че следва да бъдат присъдени такива в полза на БНБ в размер на 11934.50 лв. Не е уважено възражението за прекомерност на претендираните разноски, като решаващият състав е съобразил тълкуването на СЕС по дело С-438/22 като е посочено, че вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа, периода в който е осъществена защитата и преди всичко фактическата и правна сложност на делото обосновават размера на претендираните разноски. По принцип правилно съдът се е позовал и на обстоятелството, че делото е разглеждано в множество открити и закрити съдебни заседания и се отличава с фактическа и правна сложност. Въпреки това не е съобразено, че изменението на чл.10, ал.4 ЗОДОВ относно дължимостта на разноските е прието с изменение публикувано ДВ бр.94/2019 г. Изрично в §6, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗОДОВ този закон се прилага за предявените искови молби след влизането му в сила. Исковата молба в настоящото производство е подадена на 21.06.2018 г. пред СГС. Поради това разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗОДОВ не следва да намери приложение по отношение на сторените от ответника разноски за адвокат и неправилно са му били присъдени такива от АССГ. Решението в частта за присъдените разноски е неправилно и следва да бъде отменено. По тези съображения и за касационната инстанция не следва да бъдат присъждани претендираните разноски съгласно приложен списък на същите по чл.80 ГПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,