Определение № 12031 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11011/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. С. Н. и А. М. Б. против определение № 1439/11.8.2025г., постановено по адм. дело № 713/2023 г. по описа на Административен съд София област. С определението в производство по чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК административният съд е изменил по искане на настоящите частни жалбоподатели Решение № 809 от 13.06.2025 г. по адм. дело № 713/2023 г. по описа на Административен съд – София област, в частта му за разноските като ги е осъдил да заплатят на „Голф Окол“ ЕАД вместо първоначално определената с решението сума 3 708,- лева, намалената сума в размер 2 340,- лева. Частните жалбоподатели считат обжалваното определение за неправилно и необосновано. Твърдят, че макар и намалена сумата, присъденият размер бил значително завишен, по тази причина не бил пропорционален. Молят Върховният административен съд да отмени оспореното определение и да намали присъдените разноски на 100,- лева Ответникът – кмет на община Самоков в писмен отговор оспорва частната жалба и излага съображения в подкрепа на оспореното определение. Моли същото да бъде оставено в сила. Ответникът на „Голф Окол“ ЕАД „в писмен отговор изразява подробно становище, че същата е неоснователна. Моли определението да бъде оставено в сила. Моли присъждане на разноски за настоящото производство. Не представя доказателства за извършване на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд София област е бил сезиран с жалби на Р. С. Н. и А. М. Б. против заповед № 01-751 от 02.05.2023 год. на кмета на община Самоков издадена на основание чл. 16, ал. 6 ЗУТ. С решение № 809/13.6.2025г. постановено по адм. дело № 713/2023 г. съдът е отхвърлил оспорванията им и е осъдил Р. С. Н. и А. М. Б. да заплатят на „Голф Окол“ ЕАД сумата от 3 708 лева, представляваща разноски по делото. В инициирано от двамата частни жалбоподатели производство по чл. 248 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, с определението, предмет на инстанционен контрол по настоящото дело, съдът от първа инстанция е съобразил, че някои от представените разходни документи не е възможно да бъдат свързани с воденото пред него производство, поради което е изменил първоначално определения размер на присъдените разноски от 3 708,- лева, намалявайки го на сума в размер 2 340,- лева. Определението е правилно, а развитите в частната жалба доводи са неоснователни. -Съгласно разпоредбата на 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, а според чл. 143, ал. 4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, каквато страна се явява „Голф Окол“ ЕАД, за които актът е благоприятен. Присъждането им има за цел да възстанови в патримониума на спечелилата делото страна, сторените от нея разходи по водене на делото. Това са разходи, които тази страна не би направила, ако не й се бе наложило да защитава своите интереси пред съд. Следователно налице са основания за присъждане на разноски -присъденият раазмер 2 340,- лева не е прекомерен. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа адвокатско възнаграждение за дела по Закона за устройство на територията е 1 250,- лева. От своя страна чл. 7, ал. 9 от същата наредба предвижда „При защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250,- лева“. По делото пред Административен съд София област са проведени пет съдебни заседания, по които процесуалният представител на заинтересованата страна или се е явявал лично или е представял писмени становища за всяко от заседанията по които не се е явил. Следователно хонорарът за защитника на „Голф окол“ ЕАД при спазване на посочените по-горе разпоредби на наредбата, възлиза на 2 000,- лева. От представената на л. 169 от първоинстанционното производство, фактура е видно че определеният и заплатен хонорар е 1 950,- лева без ДДС /размер по-нисък от дължимия по наредбата/, а след добавяне на данък добавена стойност хонорарът възлиза 2 340,- лева, толкова колкото са присъдени от съда от първа инстанция. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което същото не следва да бъде касирано. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,