Определение № 928 от 14.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 883/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Постъпила е частна жалба от Б. Л. Й. срещу Разпореждане от 14.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 5674/2010 на Софийски градски съд с което е върната, поради неотстраняване на нередовностите по нея, частната и касационна жалба срещу постановеното на 28.05.2010 год. въззивно определение. С това определение, произнасяйки се по реда и на основание чл.423 ал.1 т.1 и ал.3 предл.2 ГПК Софийски градски съд е приел, че връчването на заповедта за изпълнение, издадена в полза на “Топлофикация С. не е било опорочено, поради което не е приел възражението на Б. Л. Й.. Поради неприемането на възражението не е настъпило ex lege и исканото спиране на изпълнението на издадената заповед. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на преценката на СГС по редовността на частната жалба и оттук – незаконосъобразността на разпореждането за връщането и. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Правилен е крайният извод на състава на Софийски градски съд, че частната касационна жалба е недопустима, макар и не поради неотстраняване на нередовностите по нея. Недопустимостта и произтича от това, че с нея се обжалва влязъл в сила съдебен акт. Определението по чл.423 ГПК не подлежи на последващ инстанционен контрол. Това е така, поради обстоятелството, че тази част на заповедното производство, въвежда извънинстанционна проверка относно правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброените случаи. Ако възражението се приеме за основателно, възстановява се висящността към момента по чл.415 ал.1 ГПК. Ако не бъде уважено, възстановява се стабилитета на заповедта за изпълнение. Т.е. касае се за производство, сходно с производството по чл.303 и сл. ГПК, приложимо към исковото производство. С произнасянето на Софийския градски съд по основателността на възражението и обусловеното от него искане за спиране на изпълнението, производството е приключило. Неправилното посочване в диспозитива на определението, че то подлежи на обжалване е без значение. За функционалната подсъдност, съдът следи служебно, поради което дори да би била администрирана до ВКС, частната жалба би била оставена без разглеждане. От това следва, че крайният извод на СГС за връщането на частната касационна жалба е правилен и разпореждането ще следва да бъде потвърдено. Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.