Определение № 993 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 682/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135 от Административнопроцесуалния кодекс. С определение № 369 от 14.01.2026 г. по адм. д. № 2571/2025 г. Административен съд - Бургас е изпратил делото по подсъдност на Върховен административен съд. Със същото Определение е било прекратено производството по ч.адм.д. № 2571/2025г. по описа на Административен съд Бургас. Върховният административен съд, като провери обстоятелствата по спора за подсъдност, приема за установено следното: Производството пред Административен съд Бургас е било образувано по частна жалба, подадена от И. Н. Р., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място] против Определение № 9898/12.11.2025г. по адм.д. №937/2025г. по описа на същия съд. С оспореното Определение е била оставена без разглеждане жалбата на Р. срещу твърдян от същия мълчалив отказ на Министъра на правосъдието да се произнесе по подадено от страна на изтърпяващото наказание „лишаване от свобода“ лице по негова жалба, именована „Заявление“, вх.№ М-2472/29.04.2025г. за отмяна на Решение по т.3 от Протокол № 7/14.12.2016г. на Комисията по чл.73 от ЗИНЗС за замяна на режима на изтърпяване на наказанието в по- тежък. С определение № 369 от 14.01.2026 г. по адм. д. № 2571/2025 г. на Административен съд - Бургас производството било прекратено и делото било изпратено по подсъдност на Върховен административен съд. Съдът изложил съображения, че спорът не му е подсъден, тъй като съдебното определение, постановено в първоинстанционното дело не е от категорията актове, които подлежат на касационно оспорване пред тричленен състав на същия съд. Предмет на производството по адм. дело № 937/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас е жалбата на И. Н. Р. срещу твърдян „мълчалив отказ“ на Министъра на правосъдието в качеството на по-горестоящ орган да отмени сочен от страна на Р. като незаконосъобразен индивидуален административен акт, засягащ негови права и интереси. Т.е. касае се за оплакване от страна на изтърпяващото наказанието лице за непроизнасяне на сочен да е компетентен да разгледа жалбата му по реда на глава шеста от Дял втори на АПК административен орган. В този случай предмет на съдебно оспорване пред първоинстанционния съд е административния акт на органа, издал акта. В настоящото производство редовността на подадената жалба не е предмет на разглеждане, тъй като настоящият съдебен състав намира, че спорът по образуваното частно производство не му е подсъден. Аргументи за това, съдът намира в следното: Със Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС (ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г. ), § 1 - § 12, са създадени нови, изменени са или са допълнени разпоредби от ЗИНЗС, с които се изключва касационния съдебен контрол, осъществяван от Върховния административен съд върху първоинстанционните съдебни актове – решения, определения и разпореждания, постановявани в производства по оспорване на административни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията по реда на ЗИНЗС. Настоящият съдебен състав счита, че от съдържанието на специалната норма на § 4б, ал.2, вр. ал.1 от ДР на ЗИНЗС е видно, че всички съдебни актове, постановени от еднолични състави на административния съд в производства по обжалване на индивидуални административни актове по ЗИНЗС, какъвто се твърди да е и оспореното Решение на Комисията по чл. 73 ЗИНЗС в хипотезата на чл.97, ал.5 АПК, се обжалват по посочения в закона ред пред изрично предвиден тричленен състав на същия съд. Така уредената местна подсъдност в специалния закон изключва прилагането на общите разпоредби на АПК. За сметка на това измененията предвиждат, че разпоредбите на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Изложеното обосновава необходимостта от повдигане на спор за подсъдност между Върховен административен съд и Административен съд - Бургас за определяне на компетентния съд, който да разгледа подадената частна жалба. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 1, ал. 4 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,