Определение № 55 от 22.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 96/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Р. Т. Т. и Х. Ш. Т. - двамата от [населено място], обл. К. срещу Определение № 267 от 27.09.2013 г. по т.д. № 3215/ 2013 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане, като просрочена, молба за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК на влязло в сила Решение от 24.03.2011 г. по гр.д. №153/2010 г. на Софийски градски съд. Частните жалбоподатели излагат,че е неправилен изводът, че е просрочена молбата за отмяна, който довод основават на Справка за дело, извършена на 07.03.2013 г. и поддържат, че на същата дата са узнали за постановеното от ВКС Решение от 20.11.2012 г. по т.д.№ 1196/2012 г. Ответникът по частната жалба ЗАД [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва частната жалба, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане молба за отмяна, като просрочена. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молба за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК (доколкото съставлява ново обстоятелство по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК определение, с което е отменено определение, с което е потвърдено постановление за прекратяване на наказателно производство по пр.пр.№7407/2009 г.). Изложени са съображения, че за съдебния акт, на който молителите основават молбата за отмяна - Определение № 144/13.07.2012 г. по ВТЧД № 696/2012 г. на САС, молителите, като страна по пр.пр. № 7407/2009 г. на СГП, са могли да бъдат в известност и чието развитие са могли да следят във всеки момент от висящността на спора до постановяване на окончателния съдебен акт по делото, чиято отмяна искат. Затова съдът е приел за начало на срока по чл. 305 ал.1 т.1 ГПК най-благоприятния за молителите - влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна искат - 20.11.2012 г. - датата, на която е постановено окончателното съдебно решение от ВКС по т.д.№ 1196/ 2012 г., считано от която дата, към 11.04.2013 г., когато е подадена молбата за отмяна, тримесечният срок е изтекъл. Частната жалба срещу така постановеното определение е неоснователна. Несъстоятелен е доводът на частите жалбоподатели, че срокът по чл. 305 ал. 1 т. 1 ГПК тече от 07.03.213 г., когато са получили справка от СГС, от която са узнали за постановеното на 20.11.2012 г. по т.д. № 1196/2012 г. решение на ВКС. Тъй като новото обстоятелство, на което основават молбата за отмяна - Определение № 144/13.07.2012 г. по ВТЧД № 696/2012 г. на САС (доколкото същото съставлява ново обстоятелство по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК), предхожда решението, чиято отмяна се иска, срокът чл. 305 ал. 1 т. 1 ГПК тече от постановяване на окончателното решение по делото - от 20.11.2012 г. - датата на решението на ВКС по т.д. № 1196/2012 г. За това решение ВКС не уведомява страните, тъй като е окончателно и не подлежи на обжалване и за постановяването му страните следят сами. Срокът по 305 ал. 1 т. 1 ГПК, считано от 20.11.2012 г., е изтекъл при подаване на молбата за отмяна на 11.04.2013 г., затова молбата за отмяна е недопустима и правилно с обжалваното определение е оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение