Решение № 2702 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Хаджигрудев и Син“ ЕООД, ЕИК 201914933, подадена чрез aдв. Кучев против Решение № 33592 от 15.10.2025 г., постановено по адм. дело № 3466/2024 г. по описа на Административен съд- София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) №Р-22220523002693-091-001/24.10.2023 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) №П-22220523204863-003-001/02.11.2023г., издадени от В. А. В. – орган, възложил ревизията и Н. Ц. Р. – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 79/17.01.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (“ОДОП”) – София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се решаващия извод на съда за липса на реалност на процесните доставки, съответно за наличие на право на приспадане на данъчен кредит. Според касатора, спорните фактури документират реално извършени доставки. Излагат се подробни доводи по съществото на спора. Отправеното искане към съда е за отмяна на първоинстанционното решение, като се отмени процесния ревизионен акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - директора на Дирекция „ОДОП” – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванова в съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски съгласно списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Предмет на производството пред Административен съд София - град е бил РА №Р-22220523002693-091-001/24.10.2023 г., поправен с РАПРА №П-22220523204863-003-001/02.11.2023г., издадени от В. А. В. – орган, възложил ревизията и Н. Ц. Р. – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №79/17.01.2024г. на директора на Дирекция „ОДОП” – София при ЦУ на НАП, с който по отношение на „Хаджигрудев и Син“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 84 594,92 лв. ведно с лихви за забава в размер на 10 714,21 лева и корпоративен данък в размер на 26 716,01 лева и лихви за забава в размер на 1129,30 лева. От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-22220523002693-020-001/09.05.2023 г., връчена на 18.05.2023. Възложената ревизия на „Хаджигрудев и Син“ ЕООД е за установяване на задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и за корпоративен данък за данъчни периоди от 01.07.2021 г. до 31.03.2023 г. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ №Р-22220523002693-020-002/17.08.2023 г., ЗВР е изменена по отношение на срока. За резултатите от извършената ревизия е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-22220523002693-092-001/28.09.2023 г., въз основа на който бил издаден РА №Р-22220523002693-091-001/24.10.2023 г., поправен с РАПРА №П-22220523204863-003-001/02.11.2023г. При обжалване по административен ред ревизионният акт е потвърден с Решение №79/17.01.2024г. на директора на Дирекция „ОДОП” – София при ЦУ на НАП. Прието е за установено, че извършваната дейност от ревизираното дружество през ревизирания период е свързана монтаж на панорамни автостъкла на камиони, автобуси, микробуси и пътно-строителни машини, както и специализиран ремонт и поддръжка на автобуси, камиони и тежки машини. Търговецът е упражнил през ревизирания период право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „ГЛАСС ГОЛД ГРУП ЕУ” ЕООД, „АДВАНСИС ТРАВЕЛ“ ЕООД и „КАРОСЕРИЯ СОФИЯ“ ЕООД, с предмет стоки - резервни части за автомобили, в размер на 82 129,17лв. по фактури, издадени от „ГЛАСС ГОЛД ГРУП ЕУ“ ЕООД; в размер на 1 522,16 лв. по фактури, издадени от „АДВАНСИС ТРАВЕЛ“ ЕООД и в размер на 302,00 лв. по фактури, издадени от „КАРОСЕРИЯ СОФИЯ“ ЕООД. Отказано е и право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и ал. 6, т. 1 от същия закон по фактури, издадени от „НС 1“ ООД в общ размер на 33,80 лв. поради това, че дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС в периодите, в които фактурите са издадени с начислен данък върху добавената стойност. На основание чл. 124, ал. 5 от ЗДДС в хода на ревизията е извършена корекция на ползвания кредит в размер на 607,79 лв. във връзка с неотразени кредитни известия, издадени от доставчици към жалбоподателя. За изясняване на релевантните по делото обстоятелства, е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът е кредитирал като компетентно и обективно дадено. За извършената преценка за правото на приспадане на данъчен кредит административният съд е анализирал относимите разпоредби на ЗДДС и се е позовал на приетите по делото писмени доказателства. Анализирал е издадените фактури и придружаващите ги документи, по които дружеството е приспадало данъчен кредит и е приел за правилен извода на ревизиращите органи за липса на основание за признаване правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради липса на действително осъществени доставки. По отношение на фактурите с доставчици „Адвансис Травел“ ЕООД и „Каросерия София“ административният съд е установил, че същите са счетоводно отразени по съответния ред, но от събраните в хода на ревизионното и съдебното производство не се установява реалност на доставките. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че в хода на ревизията са представени единствено процесните фактури, като липсват приемо-предавателни протоколи, липсват на доказателства за транспортиране и за съхранение на стоките, както и за кадрова и техническа обезпеченост доставчиците. По отношение на фактурите с доставчик „Гласс Голд Груп ЕУ“ ЕООД решаващият състав е приел, че доколкото се касае за доставка на стоки, то е следвало да се ангажират доказателства за наличност на същите при доставчика, прехвърлянето на собствеността в патримониума на ревизираното дружество и свързаните с това доказателства за наличие на складова база за съхранение, транспортиране и предаване. Прието е, че в случая липсва индивидуализация на обекта, на който се е осъществило предаването, като е счетено за неизяснено и как стоките са транспортирани – за чия сметка. В заключение е прието, че органите по приходите са направили обоснован извод за липса на доказателства за извършването на реални доставки на процесните стоки, поради което не следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „НС 1“ ООД съдът е приел за правилен извода на ревизиращите органи, че след като дружеството „НС1“ ООД е с прекратена регистрация по ЗДДС в периодите, в които са издадени фактурите с начислен ДДС, то жалбоподателя неправомерно е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 33,80 лв, като на основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и чл.25, ал.2 от ЗДДС са коригирани декларираните резултати във връзка с неправомерно ползвано право на приспадане на данъчен кредит. За правилна е приета и корекцията на ползвания данъчен кредит във връзка с неотразени кредитни известия, издадени към „Хаджигрудев и Син“ ЕООД в общ размер на 607,79лв. В частта по ЗКПО съдът е посочил, че липсата на реалност на спорните доставки в частта по ЗДДС влече преобразуване на декларирания финансов резултат по реда на ЗКПО за 2022 г. С оглед на изложеното е приел, че в случая правилно органите по приходите са приложили чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО при увеличението на счетоводния финансов резултат със стойността на отчетните разходи по фактурираните доставки от посочените доставчици - „ГЛАСС ГОЛД ГРУП ЕУ“ ЕООД и „КАРОСЕРИЯ СОФИЯ“ ЕООД, които не са документално обосновани. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Правилно административният съд е приел, че осъществяването на доставки на услуги и стоки е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материално правна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. Настоящият касационен състав счита, че по отношение на доставките по фактури, издадени от „Адвансис Травел“ ЕООД, „Каросерия София“ ЕООД и „НС 1“ ООД изводите на административният съд са правилни. Както в хода на ревизионното, така и на съдебното производство от страна на ревизираното дружество не са представени съпътстващи фактурите документи, доказващи реалност на осъществените доставки. В тази връзка следва да се посочи, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/, като наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл. 68, ал. 1 т. 1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит, като в случая това не е осъществено. В съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда и по отношение на фактурите с доставчик „НС 1“ ООД. Обосновано съдът е посочил, че след като дружеството „НС1“ ООД е с прекратена регистрация по ЗДДС в периодите, в които са издадени фактурите с начислен ДДС, то правилно е прието, че жалбоподателя неправомерно е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 33,80лв, като са коригирани декларираните резултати във връзка с неправомерно ползвано право на приспадане на данъчен кредит. Споделят се и изводите на съда относно корекцията на ползвания данъчен кредит във връзка с неотразени кредитни известия, издадени към „Хаджигрудев и Син“ ЕООД в общ размер на 607,79лв. Неправилен, обаче, е извода на първоинстанционният съд, че по отношение на фактурите с доставчик „ГЛАСС ГОЛД ГРУП ЕУ“ ЕООД не се установява осъществяването на доставки. От представените документи се установява, че договорените доставки на стоки - резервни части за автомобили /автостъкла, лепила, уплътнения/ са действително извършени. Стоките са пряко свързани с основната дейност на ревизираното лице. За процесните доставки са представени договори, спецификации, фактури и приемо-предавателни протоколи към всяка една фактурите. Всеки един приемо-предавателен протокол е обвързан с конкретна фактура, като е посочен броя на автостъклата и вида им. Налице е плащане по фактурите.Тези доказателства, обсъдени в цялост, обосновават извод за реалност на доставките. Представените от ревизираното лице частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. При неоспорване на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Само в тази хипотеза може да се направи извод, че представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи са неавтентични с недостоверна дата и не следва да се кредитират. При категорично установяване на тези обстоятелства, в правомощията на ревизиращите органи е да откажат на получателя правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Такова доказване за данъчна измама и за знание приходните органи не са установили и като е отменил ревизионния акт в тази му част съдът е постановил правилно решение. По отношение на обезпечеността на доставчиците на стоки и услуги нееднократно Върховният административен съд в свои решения е приемал, че получателят не може да бъде държан отговорен за това, че доставчиците му нямат кадрова, материална и техническа обезпеченост, тъй като той не може да ги контролира, респ. да отговаря за техни действия и/или бездействия, установени в хода на ревизията. В този смисъл е и константна практиката на СЕС по дела С – 285/09, решение по съединени дела С – 80/11 и С – 142/11, С – 324/11, С – 643/11, С – 78/12, С – 18/13 и. др. Като се имат предвид мотивите в частта по ЗДДС, следва да се приеме, че неправилно съдът е приел, че е налице основание за увеличение на финансовия резултат по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО с данъчните основи по доставките от „ГЛАСС ГОЛД ГРУП ЕУ“ ЕООД. Реално осъществените доставки по процесните фактури сочат и на документална обоснованост по ЗКПО, поради което приходните органи не е следвало да увеличават финансовия резултат с данъчните основи по цитираните доставки. Обосновани и правилни са изводите на съда по отношение увеличението на финансовия резултат по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО с данъчните основи по доставките от „Каросерия София“ ЕООД поради липса на документална обосновка, на което основание правилно и законосъобразно съдът е потвърдил ревизионния акт в тази част. Въз основа на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-22220523002693-091-001/24.10.2023 г., поправен с РАПРА №П-22220523204863-003-001/02.11.2023г., потвърден с Решение №79/17.01.2024г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, в частта с която по отношение на „Хаджигрудев и Син“ ЕООД са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност за горницата над 2 465,75 лева до установения размер от 84 594,92 лева, ведно със съответните лихви и в частта на установените допълнителни задължения за корпоративен данък за горницата над 96,01 лева до установения размер на 26 716,01 лв. ведно със съответните лихви върху посочените суми, като ревизионният акт се отмени в тази му част. В останалата част съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта, с която „Хаджигрудев и Син“ ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ – София разноски за първоинстанционното производство за сумата над 112,00 евро лева до присъдените 9 576,18 лева. НАП следва да се осъди да заплати на „Хаджигрудев и Син“ ЕООД разноски за първоинстанционното производство в размер на 6 259.00 евро (от претендираните 12 530 лева). Дължимите разноски за касационното производство (за внесена държавна такса) са 492,00 евро в полза на касатора и 112,00 евро - за ответника (юрисконсултско възнаграждение). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение