Определение № 1009 от 09.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 29/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. К. С. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Н. против въззивно решение № 542 от 14.04.2022г. по в.гр.д. № 1834 по описа за 2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 6.11.2020г. по гр.д. № 15675/2017г. на Софийски градски съд, като е отхвърлен иска му проти в“Юробанк България“АД, с правно основание чл.429, ал.2 ГПК за установяване несъществуването поради изтекла давност на вземанията на банката по издадена заповед за изпълние по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 10.01.2012г., издаден по ч.гр.д.№ 55934/2020г.на СРС и са присъдени разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от “Юробанк България“АД чрез процесуалния представител адвокат М., с който изразява становище за недопустимост, поради липса на въпрос отговарящ на изискванията за общо основание за допустимост и на посочените специални основания. Счита постановеният въззивен акт за правилен. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд, във връзка с предявения отрицателен установителен иск е приел следното: Въз основа на издадения на 10.01.2012г.изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 55934/2010г.на СРС са били ообразувани две изпълнителни дела. Последното извършено изпълнително действие по първото образувано изпълнително дело е искане от 27.06.2012г. за извършване на нова публична продан на описания недвижим имот на длъжника. Това изпълнително дело е бшло прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Второто изпълнително дело е образувано на 10.04.2017г., въз основа на подадена от кредитора молба по чл.426 ГПК. По него са извършвани изпълнителни действия както следва: наложена възбрана на 6.07.2017г., насрочени описи и оценка въз основа на молба от 19.07.2017г. първоначално за 10.08.2017г. и след това пренасрочвани неколкократно до 8.02.2018г. На 10.01.2018г. изпълнителното производтво е спряно, като обезпечителна мярка по настоящето исково производство. Въззивният съд, като е съобразил, че пред вид разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК оспорването на вземането въз основа на факти, настъпили преди 15.03.2012г. е недопустимо и като е отчел, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение започва да тече нова петгодишна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД, която се прекъсва с всяко предприето изпълнително действие, е преценил предявения иск за неоснователен. Това е така, защото с предприетото на 10.04.2017г. действие е прекъсната започналата да тече от 27.06.2012г. давност и е започнал да тече нов петгодишен давностен срок. Към момента на подаване на исковата молба /на 1.12.2017г./ той не е изтекъл. Касаторът е приложил изложение, в което са поставени следните въпроси, на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК: 1. За очевидна неправилност на постановения въззивен акт, 2. Дължи ли въззивният съд обсъждане на всички ангажирани доказателства и на изложените от страните доводи и следва ли да ги обсъди заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и твърдения на страните?, 3. Длъжен ли е съдът да зачете последиците от прекратяване на изпълнителното дело поради перемция, изразяващи се в обезсилване по право на преприетите изпълнилни действия и поради това, невъзможност тези действия да са прекъснали погасителната дваност по смисъла на чл.116, б.“в“ЗЗД? Обезсилва ли се по право искането на взискателя за извършване на нова публична продан, ако същата не е извършена?, 4. Молбата за изпълнение, съдържаща искане за прилагане на посочените в нея изпълнилни действия – запор и възбрана- представлява ли предприемане на принудително изпълнение и прекъсната ли е с нея давността, ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателя отговаря – след направено искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетил тяхното прилагане? Кога се прекъсва давността – с предприемането на изпълнително действие или с неговото поискване?, 5. Прекъсва ли погасителната давност изпълнително действие, извършено след като е настъпила перемция по изпълнителното дело? Твърди противоречие на въззивния акт с приетото в постановени съдебни актве, на които се позовава. При така поставените въпроси, настоящият съдебен състав счита, че производството по делото следва да бъде спряно до постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№ 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. Това се налага пред вид обстоятелството, че към настоящият момент, Върховният касационен съд е констатирал наличие на противоречива съдебна практика на съдебни състави, по смисъла на чл.290 ГПК, по петия от поставените в изложението на касатора въпроси, което е станало причина за образуване на посоченото тълкувателно дело на ОСГТК на ВКС. Същото е образувано по следният, идентичен на поставения от касатора въпрос: „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ В такава хипотеза, съгласно т.1 от ТР № 8 от 7.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г.на ОСГТК на ВКС, съставът на ВКС е длъжен да спре производството по делото преди да вземе решение за допускане или недопускане на касационното обжалване, за да се избегне опасността да постанови окончателен съдебен акт при наличие на противоречива практика по разрешен в този акт въпрос. Това определение, съгласно т.2 от същото т.д.№ 8/2013г. не подлежи на обжалване. По изложените съображения, на основание чл.292 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение