Определение № 873 от 18.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 269/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение „Шахматен клуб Спартак“ срещу определение № 646 от 07.10.2024 г. по т. д. 67/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване на срок за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса в размер на 60 лева по въззивната му жалба срещу решение № 260089/18.01.2021 г. по т. д. 345/2020 г. по описа на СГС. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Излага, че е налице нередовна процедура по връчване на указанията на съда за отстраняване нередовност на подадената от него въззивна жалба и за внасяне на държавна такса по същата, като поддържа, че не е спазена процедурата по чл. 50 ГПК – не е залепено уведомление, не е посещаван адреса изискуемия брой пъти, невярно е отразяването по върнатото по делото съобщение, че лицето живее в чужбина при адресат юридическо лице. Счита, че извършените нарушения на правилата на ГПК при призоваването всякога представляват особени непредвидени обстоятелства, които страната не би могла да преодолее и които извиняват пропускането на срока, респективно се явяват причина по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК за неговото възстановяване. Добавя, че относими са и множеството несъответствия в подредбата на делото и промяната в номерирането на страниците, както и обстоятелството, че разпореждането, с което му се дават указания за отстраняване на нередовност, в невръченото му съобщение е посочено с дата – 09.06.2021 г., различна от тази, поставена на оригинала – 08.06.2021 г. Оспорва и към датата на постановяване на акта за връщане на жалбата му да е била налице нередовност на жалбата. По тези доводи моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен. В предоставения срок не е депозиран писмен отговор на жалбата от насрещната страна Ж. И. Ж.. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира сезиралата го частна жалба за допустима, но неоснователна по следните доводи: С обжалваното определение, за да се произнесе по сезиралата го молба за възстановяване на срок, въззивният съд е подчертал, че разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК визира особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени от страната, но само в хипотези на възникнали внезапни пречки, които не могат да бъдат преодолени. Счел е, че молителят не твърди нито едно релевантно обстоятелство, което да попада в хипотезите на особени непредвидени обстоятелства, които да не е могъл да преодолее. Посочил е, че твърдените обстоятелства - допуснати съществени процесуални нарушения при връчването на съобщението за отстраняване нередовност на въззивната му жалба, са ирелевантни за производството по възстановяване на срока, тъй като същите са били предмет на производството по обжалване на определението за връщане на въззивната жалба, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт - определение № 161 от 07.03.2023 г. по ч. т. д. 2567/2023г. по описа на ВКС, ТК, II ТО. По тези мотиви е оставил молбата за възстановяване на срок без уважение. Определението е правилно. Налице е утвърдена съдебна практика, намерила отражение в определение № 129 от 26.02.2015 г. по ч. т. д. 3286/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, определение № 121 от 16.02.2023 г. по ч. т. д. 193/2023 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, включително в постановеното по извършен инстанционен контрол по настоящото дело определение № 179 от 05.05.2022 г. по ч. т. д. 803/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, съобразно която възстановяването на срок по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК е процесуален способ за защита на страните в гражданския процес срещу неблагоприятните последици от пропускането на предвиден в закона или на определен от съда преклузивен срок за извършване на процесуално действие. Абсолютна процесуална предпоставка за иницииране на производството по чл. 64 и сл. ГПК е пропускането на срока, тъй като само пропуснатият срок може да бъде възстановен. Ако не са осъществени законовите изисквания за поставяне началото на срока, срокът не започва да тече и няма основания да бъде възстановяван. При спор дали срокът за извършване на определено процесуално действие е започнал да тече и дали е изтекъл, за да е възможно възстановяването му по реда на чл. 64 и сл. ГПК, съдът, пред който следва да се извърши обвързаното със срок процесуално действие, следва да разреши възникналия спор и да уведоми за становището си заинтересованата страна. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ГПК, според която молбата за възстановяване на срок се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Аналогично е и даденото разрешение с определение № 522 от 28.09.2018 г. по ч. т. д. 2141/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, което изцяло се споделя от настоящия състав на съда, че на възстановяване подлежи само срок, който страната обективно е пропуснала поради особени непреодолими за нея обстоятелства, не и срок, който страната е спазила, но по независещи от нея причини съдът е преценил като пропуснат, респективно твърденията на страната, че е спазила срока, изключват основанието по чл. 64, ал. 2 ГПК. В този смисъл всички оплаквания на страната за нередовно връчване на указанията на съда за отстраняване на нередовност на подадената въззивна жалба представляват оспорване на обстоятелствата дали срокът за извършване на процесуалното действие е започнал да тече и дали е изтекъл/пропуснат, и не се покриват с очертания със законовата разпоредба на чл. 64 ГПК сложен фактически състав, осъществяването на който е предпоставка за възстановяване на пропуснат от страната процесуален срок. По спора дали срокът е пропуснат е налице произнасяне с постановеното по жалбата на Сдружение „Шахматен клуб Спартак“ определение № 161 от 07.03.2023 г. по ч. т. д. 2567/2023 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с което всички оплаквания на страната досежно нередовно връчване, респективо незапочване на теченето на срока за отстраняване на нередовността на въззивната й жалба са разгледани и приети за неоснователни. С молбата по чл. 64 ГПК не се въвеждат други обстоятелства, различни от оплакванията, че срокът не е започнал да тече и не е пропуснат, които по вече изложените доводи на съда не покриват фактическия състав на чл. 64, ал. 2 ГПК - особени непредвидени обстоятелства, които да се намират в причинна връзка с пропускането на срока от страната, и да са от такова естество, че страната да не е могла да ги преодолее, поради което и правилно с обжалвания съдебен акт молбата за възстановяване на срок е оставена без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение