Определение № 161 от 08.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5025/2013 г.

Производство по чл. 248, ал.3 ГПК. С молба вх. № 1968 от 27.02.2014 година, подадена от Л. Р. Р. от [населено място] е направено искане за изменение на определение № 289 от 26.02.2014 година на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 5025 по описа за 2013 година в частта му за разноските. Ответниците по молбата Р. Ц. П. и И. Ц. П., двамата от [населено място] я оспорват като неоснователна и правят възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатените разноските за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че искането за изменение на определението в частта му за разноските е допустимо и основателно. С определение № 289 от 26.02.2014 година, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, в производство по реда на чл. 288 ГПК не е допуснал касационно обжалване на решение № 92 от 17.04.2013 година по гр.д. № 239/2012 г. на Великотърновски апелативен съд, с което са отхвърлени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД; чл. 26, ал. 2, пр. ІІ-то ЗЗД; чл. 26, ал. 2, пр. ІV-то ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. посл. ЗЗД, предявени от Р. Ц. П. и И. Ц. П., двамата от [населено място] против Р. Х. П. от [населено място], М. Райчева Р. и Л. Р. Р., двете от [населено място] за прогласяване нищожност на договор по н.а. № 6 от 2009 г. за покупко-продажба на жилище и гараж в [населено място], [улица] поради сключването в накърнение на добрите нрави; при липса на съгласие; при липса на основание, както и при условията на привидност. С отговора на касационна жалба, постъпил от ответника по жалбата Л. Р. Р. е направено искане за присъждане на разноски, приложени са списък за разноските и доказателства за извършването им – договор за правна помощ от 23.07.2013 г. с адвокат А. Б. от Пловдивска адвокатска колегия, удостоверяващ изплатено възнаграждение в размер на 3000 лева. С определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК не са присъдени съдебни разноски. Предвид изложеното, налице са условията на чл. 248, ал. 3 ГПК за изменение на постановеното определение в частта му за съдебните разноски – искането за присъждане на съдебни разноски е направено своевременно с представен списък по чл. 80 ГПК и са представени доказателства за извършването им, поради което и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, на ответника по касационна жалба Л. Р. Р. следва да се присъдят съдебни разноски за касационната инстанция. Възражението по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото с оглед предмета му пред касационната инстанция – произнасяне по допускането на касационно обжалване по въззивно решение с предмет множество обективно съединени искове за прогласяване недействителност на сделка с недвижим имот с данъчна оценка над 100000 лева и размера на предвиденото възнаграждение за защита по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. (ред. ДВ, бр. 43 от 8.06.2010 г. ) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо на 2483,20 лева, съдът намира, че уговореното и изплатено възнаграждение от 3000 лева не се явява прекомерно. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение