Определение № 7503 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10975/2025 г.

Производството е по чл. 176а и следващите АПК. Образувано е по молба на С. П. Н. и П. П. И. чрез техния пълномощник за изменение на решение №4216/17.04.2026 г. по адм. д. №10975/2025 г. по описа на ВАС в частта му за присъдените разноски. В срока по чл. 176а, ал. 2 АПК другата страна -П. С. Д. чрез процесуалния си представител намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна. Молбата за изменение на решение №4216/17.04.2026 г. по адм. д. №10975/2025 г. по описа на ВАС в частта му за присъдените разноски е подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: В молбата се твърди, че размера на разноските не следва да бъде определян съобразно минималните размери в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, тъй като съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. това ограничава конкуренцията и съдът не е обвързан от посочените минимални размери в цитираната Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, В смисъла на цитираното решение на СЕС съдът може да определи размер по-нисък от предвидения в Наредба № 1/ 2024 г. Поради това настоящият съдебен състав счита, че при определянето на размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент от чл. 36, ал. 2 от ЗА следва да бъде справедливо и обосновано, съдът следва да се ръководи от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и сложност на извършената дейност. В случая съдът намира, че съобразно действителната и правна сложност на делото в производството пред касационната инстанция, както и с оглед явяването в съдебно заседание на пълномощника на страната, в полза на която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 600 /шестстотин/ евро същият размер не е прекомерен. Този размер е адекватен на оказаната адвокатска помощ, чиято работа в посочения съобразно представяния договор за правна помощ се преценява от съда като определен съобразно правната сложност на извършената дейност. На последно място в случая пълномощникът на молителките не се е явил в съдбено заседание и не е направил възражение за прекомерност на разноските, претендирани от другата страна, по което възражение съдът да се произнесе с решението в частта за разноските. Съдът не се произнася служебно за намаляване на претендираните разноски, а само по искане на страна по делото. Предвид изложеното молбата за изменение на решение №4216/17.04.2026 г. по адм. д. №10975/2025 г. по описа на ВАС в частта му за присъдените разноски е неоснователна и следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделние,