Определение № 7727 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6411/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 190 ал. 1 от АПК. Образувано е по частната жалба на Кмета на община Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Патаре, против определение № 5273 от 14.05.2025г., постановено по адм. дело № 858/2025г. по описа на Административен съд /АС/ - гр. Варна, с което е отхвърлено искането му за спиране на действието на оспорените разпоредби на чл. 27, ал. 1, чл. 28, чл. 29, чл. 30, чл. 32, ал. 1, чл. 38 ал. 3, чл. 49 ал. 1, чл. 50 ал. 1 и нов § 8 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на територията на община Варна, изменени и допълнени с решение № 569 – 6 по протокол № 22 от 27.03.2025г. на Общински съвет /ОбС/ - Варна /по – долу Наредбата/. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие на закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения, че е неправилен извода на съда, че за общината Варна няма да настъпят значителни или трудно поправими вреди от действието на оспорените разпореди от Наредбата, предмет на производството. Напротив твърди, че с новия начин на сформиране на комисиите със съответни компетентности по издаването на разрешение за поставяне на преместваиеми обекти и с желанието общинските съветници да бъдат „равнопоставени“ и независими от организационните и разпореждащи правомощия на кмета на община Варна, е налице опасност от забавяне при произнасянето по подадени заявления и съответно опасност на завеждане на съдебни дела срещу общината и съответно направата на разходи в тази връзка. Навежда съображения и че е неправилен извода на съда, че оспорените разпоредби касаят бъдещ период, като напротив посочва, че не е отчетено, че те касаят и издаването на разрешения за настоящия летен периодн на 2025г. Иска оспореното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се спира действието на оспорените разпоредби от Наредбата. Ответникът Общински съвет – Варна не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 190 ал. 1 АПК оспорването на подзаконов нормативен акт не спира неговото изпълнение, освен ако съдът постанови друго, като предвид липсата на разписани основания за това в посочената разпоредба то е приложима общата норма на чл. 166 ал. 2 АПК, поставяща като условие за това вероятността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда от действието на разпоредбите. Посочил е и че е в тежест на жалбоподателя да докаже наличието на тези предпоставки, а именно че за него от изпълнението/действието ще настъпят значителни или трудно поправими вреди. Съдът е направил извод, че в случая не се установява възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди от действието на оспорените разпоредби, тъй като навременно формиране на комисиите и тяхната дейност зависи от вътрешната организация на дейността. Приел е и че представената справка от началник отдел „Контрол бюджетни приходи“ дава статистика за всички издадени разрешения за поставяне – 2489 бр., но не може да бъде прието, че за следващ период ще бъдат заявени същия брой разрешения за поставяне, съответно всички искания ще останат неудовлетворени в срок, което ще е предпоставка за завеждане на съдебни дела, по всички от които ще са налице предпоставки за присъждане на съдебни разноски. Приел е, че тази справка не доказва реалната възможност за настъпване на вреди в посочения размер, а дори и да се приеме, че такива могат да настъпят е приел, че същите нито са значителни, нито пък трудно поправими. Приел е най – накрая и че оспорените разпоредби регламентират заявяването на издаването на разрешения до 30 ноември на предходната година, и срокове за одобряването до 15 януари на текущата, т.е. за настоящата 2025г. е приел, че дейностите вече следва да са извършени, като действието на оспорените разпоредби следва да възникне едва в края на 2025г. и началото на 2026г. По тези съображения е отхвърлил искането за спиране на действието на оспорените разпоредби от Наредбата. Определението е правилно. Съгласно чл. 190 ал. 1 АПК, оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. По силата на препращаща разпоредба на чл. 196 АПК основанията за допускане на спиране, подлежащи на установяване, се съдържат в общата разпоредба на чл. 166 ал. 2 АПК, както правилно е приел съставът на АС – гр. Варна, и са свързани с настъпването на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия, като е в негова тежест и ангажирането на доказателства за възможността за настъпване на такава вреда, която може да е имуществена или неимуществена. В случая е правилен извода на първоинстанционния съд, че в настоящия случай наведените твърдения от жалбоподателя не обосновават извод от вероятността за настъпването на значителна или трудно поправима вреда от действието на оспорените разпоредби. Правилен е извода за това, че се касае за вътрешна организация на работата между общината и общинския съвет на гр. Варна, като евентуално лошата координация при изпълнението на изискванията на разпоредбите за това не може да обоснове настъпването на значителна или трудно поправима вреда от действието на нормите. Съответен на закона е и извода на съда за това, че представената справка от началник „Контрол бюджетни приходи“ не установява реалната възможност от настъпването на вреди, като в тази връзка настоящия състав споделя изложените от състава на АС – гр. Варна аргументи, както и това, че дори и да се приеме, че се касае за вреди, то същите не са нито значителни, нито трудно поправими. Правилен е извода на съда, че в случая липсват доказателства за евентуалното настъпване на твърдените имуществени вреди, като пряка последица от действието на Наредбата върху имуществената сфера на оспорващия, тъй като не може да бъде прието, че всички заявени разрешения за преместваеми обекти ще бъдат забавени, както и че по отношение на всички заявления ще бъдат заведени съдебни дело и съответно по всички тях общината ще бъде осъдена за заплащането на разноски. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение